Симулативните: Задругата на Цацаров, Чолаков и осъждания съдия Веско „Лютеничката“ *

В последните 10 години трима състуденти се оказват най-влиятелните личности във ВСС и в системата на правораздаването въобще.

Единият от тях е бившият главен прокурор и настоящ „сив кардинал“ на държавното обвинение Сотир Цацаров.

Вторият е настоящият председател на Върховния административен съд Георги Чолаков.

Третата личност, за която съдебната система и най-вече ВАС действат като вълшебна лампа, изпълняваща всевъзможни желания, е осъжданият Веселин Петков Димитров, по-познат в средите, като Веско „Лютеничката“.

Към момента той е адвокат, но преди присъдата е бил административен съдия, а преди това е правораздавал по търговски дела в Окръжния съд – Пловдив под началството на Цацаров.

Записите в Имотния регистър разкриват, че тримата състуденти имат усет към имотни сделки, изповядвани на нереално ниски цени. Сделки между тях си, както и с трети лица. Пословична стана овощната градина на Цацарови, купена на цена 120 пъти по-ниска от реалната. Вече като главен прокурор Цацаров придоби вила в родопски курорт за половин цена. Нотариалният офис на Меглена Цацарова на пъпа на Пловдив също е купен на половин цена през 2003 г. Продавачи са родителите на Весkо „Лютеничката“, който тогава е съдия в Пловдив, а Цацаров му е началник. Чолаков пък се прослави с къща с басейн в балнеокурорт само за 10000 лв. Този тип съмнителни сделки, миришещи на корупция и недекларирани доходи, получиха наукообразно име не от кой да е, а от самия Цацаров, който ги нарече в национален ефир “симулативни”. В следващите редове ще научите как задругата на “Симулативните” е овладяла правосъдието ни на най-високо ниво, а от симулацията на правораздаване, която се наблюдава по делата на Веско “Лютеничката”, той извлича многомилионни дивиденти.
Осъден магистрат – успешен бизнесмен и адвокат

За аферите на Веселин Петков Димитров може да бъде написана поне трилогия, а част от тях задължително трябва да попаднат в корупционния алманах на България, когато такъв бъде съставен. В последните над 22-23 години, било като съдия, било като адвокат или пък директор, той не пропуска възможност да се забърка в престъпни схеми и скандали. След като напусна съдебната власт, вероятно поради застигнала го осъдителна присъда на първа инстанция, Димитров опитва да овладее софтуера за случайно разпределение на делата LawChoice в българското правораздаване. Това става чрез фирмата му „Стоун компютърс“. Могъщият адвокат изпъкна и във „войната на лютениците“ която разкрива класическа схема на рейдърство. Свързаната с Димитров компания „Булконс Първомай“ практически опита да фалира конкурента си „Консервинвест” посредством нищожно географско наименование за произход. Със серия противоречащи на европейското право съдебни решения, различни състави във ВАС и САС направиха опит да обслужат икономическите интереси на Димитров в търговския спор. Така почти беше задействана наказателна процедура срещу България. През 2018 г. срещу страната ни беше образувана преписка № 2017/4062 по описа на ЕК. Явно обаче това не е смутило магистрати във ВАС, защото и днес субектите на търговско право, свързани с Веско „Лютеничката“ са абонирани за решения в тяхна полза. Компаниите печелят всяко известно ни дело след обжалвана процедура по обществени поръчки, например. Една от компаниите на „Лютеничката“ дори успя да осъди ДНСК за около 2 милиона лв. по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Подобни успехи са забележителни за един осъден бивш магистрат.

„Съдебни репортажи“ и „Параграф 22“ обстойно изследват кариерата на Веселин Димитров като магистрат. През август 1999 г., когато вече е бизнесмен администратор с богат опит и много лоша репутация, той става младши съдия в окръжния съд в Търговище. По онова време кадруването в съдебната система е на стария ТКЗС-арски принцип „Дайте на тоя юнак един трактор.“ Или тръгваш по трудния път от помощник-съдия, помощник-следовател и т.н., или някой председател на окръжен съд те предлага на ВСС за назначение. А Веселин Димитров не е „чиракувал“. В годината, в която Веселин Димитров е назначен като младши съдия в окръжния съд Търговище, а именно през 1999, там има смяна на председателя. В началото на годината председател на ОС Търговище е Димитър Тончев Петров, който към онзи момент е и част от ВСС. Излъчен е от парламентарната квота. По-късно през март 1999 г. Тончев става зам. министър на правосъдието. През юли 2014 г. пък е назначен за главен секретар на ВСС. През 2018 г. се пенсионира и се вписва, като адвокат. Той отрече да е предлагал Веселин Димитров за младши съдия. Така единствената възможност остава скандалният юрист да е бил предложен от неговия наследник, покойния бивш председател на ОС Търговище – Тихомир Пенков Петков. С оглед на неговата кончина, няма как да разберем с какво е мотивирал предложението си за назначаването в съдебната власт на лице, обект на разследване. Защото Димитров преди да стане магистрат е директор в държавно предприятие – Търговски център “Илиенци”. Прокуратурата го разследва , заради обоснованото подозрение за източването на фирмата, но хоп, Димитров става съдия и придобива имунитет. И както скоро ще стане ясно, бърза писта за кариерно развитие. Половин година след назначението си в Търговище, Веселин Димитров е назначен за районен съдия в Пловдив, а на 18 януари 2001 г. встъпва в длъжност съдия в Окръжен съд – Пловдив. Вероятно към шеметна му кариера има отношение факта, че Димитров и Сотир Цацаров, който е председател на Окръжния съд в Пловдив от 1999 г. до 2012 г., са състуденти. Точно към онзи момент Цацаров е най-влиятелната личност сред председателите на окръжни съдилища. Запознати разказват, че той и съдия Ванухи Аракелян от ОС Варна активно организират и провеждат срещи между административните ръководители на окръжните съдилища, по време на които се координирали позициите по предложенията и действията на ВСС.

През 1999 г. Цацаров вероятно без проблем би кадрувал в системата когото пожелае. Трудно някой председател би му отказал да предложи пред ВСС посочен от него кандидат. Отделно от това, градските легенди в Асеновград разказват, той лично е „способствал“ да бъде „заличена“ от деловодството на съда молбата за развод на виден политик от ОДС. С тази мълва се обясняват добрите му позиции пред управляващите тогава. Така че той е можел да разчита и на значителна подкрепа от парламентарната квота във ВСС.

Потулен конфликт на интереси в съда под тепетата

Дълго време Веселин Димитров е единственият търговски съдия, който разглежда дела за несъстоятелност в Окръжния съд в Пловдив, твърдят няколко медийни публикации. И в този факт се корени завръзката на „войната на лютениците“, на която е отделено внимание по-долу в текста. Но към момента, в който Димитров правораздава в Пловдив се натъкваме на едно крайно смущаващо, симулативно обстоятелство.
 

На 20 март 2003 г. нотариус Меглена Илиева Ангелова – Цацарова, сега бивша съпруга на бившия главен прокурор Сотир Цацаров, но към 2003 г. негова спътница в живота, имаща съпружеска имуществена общност с него, придобива имот на бул. „Шести септември“ в Пловдив. Продавачи на жилището са Еленка Енчева Петкова и Петко Димитров Петков. Те се явяват родители на Веселин Димитров. На практика родителите на съдията продават жилище на съпругата на административния му ръководител и на самия му административен ръководител. Това безспорно е тежък конфликт на интереси. Но всъщност ситуацията е още по-скандална.

Родителите на съдия Веселин Димитров продават имота на Цацарова през 2003 г. само за 34 359.70 лв. Пет години по-рано оценката му при апорта в дружество на Димитров е 72 000 лв. Имотът странно се е обезценил. Цената от 190 евро на кв.м. е далеч от реалните цени на пъпа на Пловдив, които според статистиката на специализираните сайтове за недвижими имоти тогава са по 4-500 евро на кв.м.
Цацарова купува имота от родителите на съдия Веселин Димитров

Преди родителите на съдия Веселин Димитров да придобият жилището то е собственост на компанията „Консултинг“. В нея Веселин Димитров си партнира с Коста Алексиев Костов. Двамата си партнират и в още няколко фирми. От дружествения договор на „Консултинг“ научаваме, че имота е апортиран в активите на дружеството през 1998 г. от съдружника Веселин Димитров. Той го е придобил през 1997 г. Имотната му справка сочи, че той има само една сделка в Пловдив през въпросната 1997 година. Имотът се намира точно срещу съдебната палата в Пловдив – много подходящ за адвокатска или нотариална кантора. В дружествения договор е посочено, че според оценка от 1998 г. жилището е на стойност от 72 000 000 неденоминирани лева или 72 000 лв.

Само можем да гадаем дали Сотир Цацаров е получил имота като „насрещна престация“ през майката на съдията Димитров, на когото той към онзи момент е административен ръководител. От днешна гледна точка определено изглежда, че Димитров има за какво да е благодарен на Цацаров.

Дори след напускането на Веселин Димитров от съдебната власт има множество свидетелства, че той остава изключително близък с бившия си началник. Любопитен факт е, че до заличаването на компанията на 17 януари 2014 г., седалището на „Консултинг“ ООД си остава в нотариалната кантора на Меглена Цацарова – на бул. Шести септември 154, ет. 1, ап. 15 в Пловдив. От документите излиза, че докато Цацарова е правила нотариални заверки, Коста Костов е развивал търговска дейност край нея, като управител на „Консултинг“.

Последен магистратски пристан за Веселин Димитров

През ноември 2006 г. след създаване на административните съдилища Веселин Димитров е назначен от ВСС в Административния съд София-област. Решението за назначението на Веселин Димитров е безпрецедентно дори с оглед порочната кадрова политика на родния ВСС. Към момента на назначението си Димитров е отстранен от длъжност, а в медиите са изнесени данни, че няколко месеца по-рано срещу него е внесено обвинение в Софийския градски съд, за източването на Търговския център „Илиянци“, разказват „Съдебни репортажи“.

Още през май 2006 г. от във вестник Сега са скептични за качеството на обвинителния акт. От изданието изтъкват, че разследването е започнало през 1998 г. и многократно е спирано и прекратявано. Възобновено е през 2004 година. По обвинителния акт работят двамата следователи, разказва „Параграф 22“, Румен Василев и Николай Дешев. Те към днешна дата са пенсионери. Наблюдаващият прокурор от Софийската градска прокуратура е Албена Костова. Обвинителният акт бил завършен само ден преди главният прокурор Борис Велчев да замине за Брюксел за последни срещи преди решаващия доклад за членството ни в ЕС.

Разследването срещу съдия Димитров попада в отчета на прокуратурата, в графата с дела по сигналите за корупция на магистрати, за периода 1999 – 2005 г. Първоначално то се води за незаконната приватизация на Търговския център „Илиянци“. Според обвинителния акт за периода 1994 – 1997 г. Веселин Димитров и съучастниците му – Петър Долдуров и Стефан Фачев, са източили от “Търговски център – Илиянци” общо 36,7 млн. неденоминирани лева и 517 713 долара. Срещу тях са повдигнати обвинения за длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай. Но както казахме, тези обвинения не пречат на ВСС да кадрува Веселин Димитров в АССО. А обвиненията остават недоказани, преди да влезе в съдебната фаза делото е върнато за доразследване и в последствие прекратено с акт на съдия Владимира Янева.

Присъдата

Въпреки провала на делото „Илиянци“, Веселин Димитров е все пак осъден с влязла в сила присъда. Именно заради осъдителна присъда по това дело на първа инстанция Димитров напуска съдебната система през 2008 г. Обвинението е повдигнато и внесено срещу Веселин Димитров, перманентния му съдружник, а според слуховете и не само съдружник, Стефан Фачев и друг, трети подсъдим. По форумите все още се коментират аспектите на отношенията между Фачев и Димитров.

От изложената в присъдите фактология става ясно, че Фачев дал заем на гражданин, а той от своя страна прехвърлил като обезпечение жилището си, но на Веселин Димитров с опция за обратно изкупуване. Според договора за заем, при забавяне на погасителните вноски, тоест когато задължението ставало изискуемо, жилището оставало за кредитодателя. Пострадалият се забавил с погасяването на задължението си, но Фачев го въвел в заблуждение, а Димитров поддържал заблудата, че, ако си изплати задълженията, ще си върне жилището. Това обаче не се случило. Според обвинението през периода от март 2000 г. до 20 януари 2003 г. в съучастие с двамата подсъдими, с цел да набави за себе си и за Фачев имотна облага, Димитров е поддържал у пострадалия заблуждение във връзка с облигационните му отношения с Фачев и така му причинил имотна вреда в размер на 27 823.79 лева, представляваща равностойността на 14 330.00 щ.д, като причинената вреда е в големи размери. След дълго обикаляне по инстанциите и връщане за ново разглеждане, на 30 август 2012 г. бившият съдия е признат за виновен от ВКС. В Софийският апелативен съд го намира за виновен съдията Красимир Шекерждиев, а във ВКС председател на състава, който го осъжда е Цветинка Пашкунова. Двамата съдии, като членове на ВСС са сред опозицията на статуквото, олицетворявано от Иван Гешев, Сотир Цараров, Георги Чолаков, а по-рано и Георги Колев. Те са сред онези, които гласуват срещу избора на Гешев.
 

Топла минерална връзка с Георги Чолаков

Запознати твърдят, че след като е кадруван в АССО и преди първата осъдителна присъда на СГС, за няколко месеца подсъдимият магистрат Димитров и съдия Георги Чолаков делят един кабинет. „Лютеничката“ встъпва в административния съд през февруари 2007 г., а бившият му състудент Чолаков, който е зам. председател на АС Сливен, е командирован малко по-късно в АССО. Това се случва със Заповед №1640 от 9 октомври 2007 г. на председателя на Върховен административен съд Константин Пенчев. На Георги Чолаков е възложено да замества титуляра, която излиза в майчинство, за периода от 15 октомври 2007 г. до 15 април 2008 г. Впоследствие командироването му продължава до 31 декември 2008 г. На 01 октомври 2008 г. ВСС освобождава от длъжност съдията Димитров. Последният подава оставка, след като е осъден на първа инстанция от СГС по дело за измама. На практика Чолаков и Димитров са имали поне около 12 месеца, в които са правораздавали едновременно в АССО и според запознати в това време са ползвали един кабинет. Твърдение, което самият Чолаков отрича. По думите му, те са работили в различни кабинети. Днес, без значение кой къде е работил, има обективни данни, които обосновават предположението, че двамата продължават да поддържат близки отношения. 

Съседи в Пчелин

Преди месеци ви разказахме за къщата за гости с басейн на Георги Чолаков, в село Пчелин, която той придобива при много странни обстоятелства и на смущаващо ниска цена. В същия район на курорта с минерални бани и извор с топла минерална вода има и друга къща за гости с най-големия минерален басейн – Вила Пчелин Гардън е собственост на юридически лица, притежавани от Веско „Лютеничката“. Тя се намира на около 3 км от имота на Чолаков.
Вила Пчелин Гардън – басейн

На 24 август 2001 г., когато е съдия в Пловдив, Веселин Димитров купува поземлен имот 740 кв.м. с двуетажна вила в Пчелински бани. През 2006 г. той купува и съседен участък с 2.9 дка иглолистна гора, която днес попада в поземления имот на къщата за гости. През 2007 г. Димитров и съпругата му Дона Димитрова прехвърлят имота на свързаната с тях „Еврофонд бутик”, тогава собственост на вече заличената „Еврофонд имоти”. През 2013 и 2017 последват нови прехвърляния на свързани фирми за да се стигне до последното прехвърляне – апортирането ѝ 29.12.2020 г. в капитала на „Ай Би Ен Асет Мениджмънт”, тогава собственост на „Еврофонд бутик”, а от 07.01.2021 еднолична собственост на Веселин Димитров. Към днешна дата фирмата е с 2,9 милиона лв. капитал и е собственост на Димитров и друга негова фирма. 
 

Вила Пчелин Гардън е регистрирана в множество туристически сайтове (тук, тук, тук и др.) Присъства като къща за гости „Пчелин гардън“ в регистъра на Министерство на туризма. В същото време се открива общинска заповед за прекратяване на категоризацията. Вилата, за разлика от тази на Чолаков, има разрешително за водовземане от минерални води № 31610067/26.05.2014 валидно до 26.05.2024 г. издадено на името на „Еврофонд бутик” ЕООД.

След като е осъден, макар и условно, Димитров се отдава на частен бизнес. В търговския регистър името му е свързано с 14 регистрации на юридически лица еднолични търговци. Най-сериозно впечатление в неговото портфолио правят две компании – „Стоун Компютърс“ и „Булконс“ гр. Първомай.
 

Аферата с лютеницата

Търговският спор между „Консервинвест„ и “Булконс Първомай” е едно от доказателствата, че ЕС и ЕК са в състояние да принудят българския съд и българските институции да спазват законите и да се произнасят справедливо. Още през 2014 г., докато екипът ни беше част от този на Биволъ, сме разказвали тази история. Тогава достигнахме до много смущаващи изводи в нашето видео разследване, обосноваващи предположението за тежка корупция в Окръжния съд в Пловдив, докато там административен ръководител е Цацаров.

В материал изработен съвместно с AGRO.TV стана ясно, че като съдия в търговското отделение на ОС Пловдив Веселин Петков Димитров обявява в несъстоятелност приватизирания завод “Партизани” в Първомай. Към онзи момент предприятието се управлява от Работническо-мениджърско дружество /РМД/ и е в прекрасно икономическо състояние. От никъде обаче се появяват претенциите на печално известното дружество “Булгарлизинг” на Димитър Тадаръков към “Булконс”. Той ги излага в рамките на две отделни дела пред различни състави в различни съдилища. Спорът между “Булконс” и Тадаръков е заради претенция от 4 млн. марки. В първият съдебен спор пред СГС Тадаръков се проваля в опита си да докаже, че предприятието има задължение и то е дължимо към него. В Пловдив обаче делото е възложено на съдия Веселин Димитров, който приоритетно гледа делата за несъстоятелност там. Той назначава на свой ред за синдик на дружеството Сийка Петрова. Освен бивш следовател от Столичното следствие, тя е и съпруга на Петьо Петров – Петьо Еврото. Съдия Димитров често назначава Сийка Петрова по дела за несъстоятелност, докато тя е в добри отношения с вече бившия си съпруг. Това поражда съмнения за особена близост между „Лютеничката“ и „Еврото“.

През 2001 г., съдията има изключителните правомощия субективно да реши дали Тадаръков има реално вземане към от бившето държавно предприятие, или всичко това е опит за заграбване. Веселин Димитров решава, че вземането е напълно истинско, а на 10-я ден синдикът Сийка иска заповед за отстраняването на ръководството на завода. В последствие Пловдивският апелативен съд и ВКС отменят решението на Димитров, но в това време Сийка Петрова вече е разпродала активите на дружеството. Заводът първоначално е придобит от офшорка – Euro Atlantic projects LLC.

Офшорката управлява активите си през българската компания Жарава 77, на която е едноличен собственик. В управлението на Жарава 77 пък участва сестрата на Стефан Фачев – Светослава Христова Петрова, с моминско име Фачева, както и Стефан Христов Фачев. А той, както отбелязахме е съдружник, съпроцесник и кой знае още какво на Веселин Димитров.

Впоследствие през 2017 г. Веселин Димитров влиза пряко, като собственик на „Булконс Първомай”. Припомняме, че като съдия той се е произнасял по несъстоятелността на дружеството. Преди това, през 2013 г. от „Булконс” регистрират „Лютеница Първомай” като географско указание в Патентно ведомство. Това се случва в нарушение на европейското, а вероятно и на действащото тогава национално законодателство, което е било в колизия с европейското. Чрез географско указание от Булконс започват да притискат конкурентите си и им пречат да търгуват стоката си. Любопитен факт е, че без да спазва европейското право, „Булконс Първомай” успешно печели милиони европейско финансиране – три проекта, чийто мониторинг е изтекъл през 2013 и 2020 г.

Географското указание е нищожно по смисъла на общностното право, но това остава „незабелязано“ за българските чиновници и съд. ВАС отказва да приложи европейското право и да заличи нищожното географско указание. Съдия Красимира Милачкова от АССГ посочва, че в писмо от компетентната относно селскостопанската политика дирекция на Европейската комисия (DG A. В.3) изрично е посочена възможността да бъде предоставена защита на наименование на национално равнище. Ето защо, според този състав на АССГ, не може да се приеме, че регистрацията на процесното географско указание е акт, противоречащ на императивни правила в степен, която да обуславя неговата недействителност. Днес съдия Милачкова е сред конкурентите на Добромир Андреев за председател на АССГ.

Решението не кореспондира по никакъв начин с факта, че през 2016 г. Европейската комисия започва процедура срещу България, по повод регистрирането на географски указания и означения за храни и напитки, регистрирани на национално ниво. След 01.01.2008 г., регистрирането на подобни означения е в нарушение на Европейски регламент.

В същият дух е и решението на 7 отделение на ВАС, председателствано от Иван Раденков Овчарски и с членове Мирослава Георгиева и Владимир Първанов. 
 

Неслучайните съдии на „Лютеничката“

Съдия Раденков е с меко казано противоречива репутация и съмнения за корупция около името му не липсват. От санирането на назначението на Владимира Янева за председател на СГС през отнемането на лиценза на КТБ, произнасянията на съдията са съпътствани от скандали.

Съдия Владимир Иванов Първанов е бивш председател на АС Сливен, земляк на Чолаков и сочен за един от най-доверените му хора. Самият Чолаков стартира в административното правораздаване като зам. председател на въпросния съд.

Запознати твърдят, че Първанов се превръща във фаворит на председателя на ВАС, когато отношенията между Чолаков и заместника му Гайдов се обтегнали необратимо. Преди да бъде кадруван във ВАС, Първанов е командирован за дълго в съда. Назначен е след процедура, определяна, като фарс. Когато се произнася по казуса с географско указание, той е командирован във ВАС от няколко месеца. Явно с това произнасяне печели доверието на ръководството, защото командироването му е удължено.

Съдия Мирослава Георгиева Копчева също изпъква с множество решения „във верния коловоз“. Истинската изненада тук е, че името и присъства в декларацията за конфликт на интереси на екс депутата от ГЕРБ и екс главен секретар на ВАС Александър Богданов Николов. Сочена е за изключително близка на Чолаков и „Лютеничката“. Твърди се, че Чолаков е лобирал сериозно пред Георги Колев, за да я направи съдия във ВАС, въпреки, че по това време тя има „смешен“ стаж в сравнение с другите участници в конкурса. Източници на bird.bg съобщиха, че от около 8 г. Копчева живее на съпружески начала с Александър Николов. Екипът ни го потърси за коментар и той потвърди. Това поражда много въпроси извън тематиката на конкретната статия. Например имало ли конфликт на интереси, когато Николов се е явявал по казуси свързани със ЗУСЕСИФ, представлявайки МРРБ, при условие, че в отделението на съдия Мирослава Копчева се произнасят по казуси с изразходването на средствата от ЕС?
Санкцията на СЕС

В края на краищата по спора между „Булконс Първомай” и „Консервинвест” за ползването на търговски марки с географско указание „Лютеница Първомай” е изпратено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург. Той постановява, че не е допустима регистрация на национално ниво на географско означение за селскостопански продукт или храна, а може единствено на европейско ниво. Така Веселин Димитров и „Булконс Първомай” нямат полезен ход и губят търговската си война с „Консервинвест“. Вероятно в една по-обективна съдебна система Иван Раденков Овчарски, Владимир Иванов Първанов и Мирослава Георгиева Копчева щяха да бъдат изпратени на опреснителни курсове по Право на ЕС. В една по-нормална държава след подобно решение Владимир Иванов Първанов нямаше да бъде кадруван във ВАС, но живеем в България. Председателят на ВАС не коментира има ли отказ на съдии в съда му да прилагат европейското право. Той заяви, че като административен ръководител не може да коментира произнасянията на съдии от Върховния административен съд по конкретни казуси. Факт е обаче, че именно отказът на съдии от ВАС да прилагат нормите на европейското право почти вкараха България в наказателна процедура заради географските указания на национално ниво.
ВАС като „лампа на желанията“ за „Стоун Компютърс”

Друг ключов момент от професионалната биография на адвокат Веселин Димитров е софтуерната фирма „Стоун Компютърс“, на която е той създател и собственик още от 1995 г. Освен със създаване на софтуер фирмата се занимава и мащабно строителство. От компанията чрез преобразуване посредством отделяне е създадена „Стоун Недвижимости“. „Стоун Секюрити“ пък е 100% собственост на Стоун компютърс. Заедно с дъщерната си „Стоун Секюрити“ компаниите имат 1,6 милиона лв., платени като коронасубсидии.

Справка в регистъра на bird.bg показва, че Стоун компютърс е доставяла техника по европейски проекти за „Булконс Първомай“, финансирани по ПРСР. Този факт поражда опасения, че проектите са били източени през възлагане на дейности към свързани лица, защото обективните факти обосновават хипотезата, че към момента на реализация на проектите краен собственик в „Булконс Първомай“ и „Стоун Компютърс“ е… Веселин Петков Димитров. Отделно от това, самите „Стоун Компютърс“ са финансирани с около 1 милион лв., чрез два проекта по оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“.

„Стоун Компютърс“ има спечелени стотици обществени поръчки на обща стойност от около 30 милиона лева. Сред обществените поръчки има и такава, възложена от ВСС. Тя е от миналата година и е на стойност от почти 2 милиона лева. В съдебните среди упорито се твърди, че компанията е била ангажирана с одит на софтуера за случайно разпределение на делата в съдилищата у нас. Георги Чолаков обаче подчерта, че откакто е член на ВСС по право (като председател на ВАС) „Стоун Компютърс“ не са имали договорни отношения с ВСС за одит на софтуера за случайно разпределение на делата в съдилищата на Република България. Всъщност през 2014 г., когато текат поредните скандали във връзка със случайното разпределение на делата, „Стоун Компютърс“ прави предложение да осигури безвъзмездно на Висшия съдебен съвет техническо решение, което би позволило сигурна работа на досегашния софтуер за случайно разпределение на делата „LawChoice“. На практика компанията предлага да дари техника за над 400 000 лв., за да не бъде променян софтуера за разпределение. Това обаче не се случва, защото според работната група от IT експерти нито една от използваните системи за случаен подбор не отговаряла дори на минималните изисквания за функционалност и сигурност. Тогава на изслушването във ВСС се огласява факта, че при финалната среща между ИТ специалистите и фирмите, разработващи софтуер за съдебната система, изненадващо са се появили представители на фирма „Стоун Компютърс“. Участници във въпросните събития си спомнят, че Сотир Цацаров и предишният председател на ВАС – Георги Колев са работили активно за предложението на „Стоун Компютърс“. Цацаров дори държал сметка на експертите защо предложението на фирмата не било прието.

Вероятно успехите, които „Стоун Компютърс“ има в усвояването на обществените поръчки са свързани с успехите, които компанията жъне във ВАС. От 2013 г. насам екипът ни достигна до 21 дела във ВАС, които „Стоун Компютърс“ води и има 100% успеваемост. Както видяхме и „Булконс Първомай“ също има забележителни успехи в противоречие с европейското право.

„Стоун Компютърс“ обичайно жали процедури по Закона за обществените поръчки и го прави повече от успешно с оглед на съдебните решения. Има обаче един впечатляващ казус. Компанията успява да осъди Дирекция за национален строителен контрол, към Министерство на регионалното развитие и благоустройството по Закон за отговорността на държавата и общините за вреди. Строителният контрол е осъден да плати на компанията сумата от 1 830 682.70 лв. и още 400 000 лв. лихви. Казусът се отнася към строителството на сграда в охранителната зона на Сердиките. Със серия съдебни искове „Стоун Компютърс“ успява да въведе сградата в експлоатация и осъжда институцията за вреди и пропуснати ползи. На първа инстанция делото 2647/2018 се гледа от Зорница Юриева Кръстева-Дойчинова, която в момента е и.д. председател на АССГ. В конкретната ситуация няма да си позволим да коментираме влезли в сила съдебни актове, макар че вероятно има хипотеза за прекомерност на обезщетението. В практиката на съдия Дойчинова не липсват скандални решения. По дело за достъп до обществена информация Дойчинова решава, че журналист няма правен интерес да получи исканата обществена информация от прокуратурата. Решението й е прецедент в съдебната практика.

Във ВАС делото срещу ДНСК се гледа от състав с председател Мариника Чернева и членове Светлана Борисова и Аглика Адамова. Те потвърждават решението на АССГ. Ние поне за друго такова решение срещу ДНСК не знаем. Тук е моментът да припомним, че буквално преди 2 месеца, съдия Борисова – заедно с Марио Димитров – реши ключово дело в полза на почетния Свинар и руски консул Георги Гергов и така го улесни сериозно в овладяването на Пловдивския панаир.

Вероятно всяко едно от посочените събития в този материал само по себе си би било би било показателно, но вкупом те са индикатор за корупция и непрозрачно правораздаване. Оказва се, че дори и да си осъден престъпник, ако си състудент със Сотир Цацаров и Георги Чолаков си фактор във ВАС и ВСС. Ако си обект на наказателно преследване, можеш да намериш „тих пристан“ и имунитет в съдебната система. Е вярно, после има някакви “симулативни” прехвърляния на имоти към семейната имуществена общност на Цацарови, при условия на конфликт на интереси, но това по нашите ширини не се счита за доказателство за корупционна сделка. Феноменалният брой спечелени във ВАС дела също не е доказателство, че Чолаков е упражнил неправомерен натиск над съдии, в полза на състудента си и понастоящем “съселянин” Веселин Димитров. Или както се казва нямаме доказателства, че животното, което виждате е патка, само дето кряка, ходи и плува досущ като нея.

Водеща снимка (от ляво надясно): Сотир Цацаров, Георги Чолаков – Председател на ВАС, осъжданият съдия Веселин Димитров

**Към тази групичка на “Симулативните” някои наши източници причисляват и Петьо Петров – Пепи Еврото, но в частен разговор председателят на ВАС Георги Чолаков отрече да се познава с него.

*Източник на статията: https://bird.bg/cacarov-cholakov-dimitrov/