Защо земетресението в Туция е толкова опустошително (обновена)

Защо земетресението в Туция е толкова опустошително (обновена) Снимка: buzz.ie

Несъмнено, силата и броят на трусовете бяха катастрофални, но все повече в окото на бурята излиза строителната политика на турското правителство.

Пред ВВС проф. Дейвид Александър, експерт по аварийно планиране и управление в University College London, казва, че трусовете са били силни, но все пак под максималните, при които една добре строена сграда би трябвало да устои - както показват и някои жилищни кооперации в пострадалите райони.  

За проф. Александър това е знак, че „строителните стандарти се прилагат слабо, а много повредени при предишни земетресения сгради, не са били реконструирани“. Като сравнение той сочи строителството в Япония, където милиони хора живеят в гъсто населени високи сгради, които обаче в много голяма степен осигуряват безопасността на обитателите при честите подобни бедствия.

На 6 февруари в Турция са паднали сгради, строени едва миналата година и рекламирани като „първокласно строителство с най-качествени материали”, цитира ВВС турски реклами, които бързо изчезват от онлайн изданията. Позовавайки се на свои репортери в пострадалите райони, медията отбелязва, че гневът на хората расте – но изглежда не срещу правителствената политика като цяло, а по-скоро срещу строителни предприемачи и чиновници, заобиколили строителните регулации. 

Експерти също твърдят, че строителното законодателство в стрната не се спазва, макар че беше затегнато след земетресението в Измит през 1999 г. и обновено през 2018 г. В Турция обаче правителството периодично предоставя т. нар. "строителни амнистии" - узаконено опрощаване на глоби за строежи без необходимите сертификати за безопасност, посочва ВВС. 

Критиците отдавна предупреждават, че подобни амнистии крият риск от катастрофа в случай на голямо земетресение, тъй като практиката отваря врата към некачествено строителство и освобождава предприемачите от задължението да укрепят постройки, засегнати при предишни земетресения – дори това, от 1999 г. 

Така например в Южна Турция са били амнистирани 75 000 сгради, казва пред ВВС Пелин Пънар Гиритлиоглу, ръководителка на Съюза на камарата на турските инженери и Камарата на архитектите от градоустройството. Проучване на BBC от своя страна установи, че след смъртоносното земетресение, ударило западната провинция Измир през 2020 г., от строителна амнистия са се възползвали 672 000 сгради в града. 

Turkish President Recep Tayyip Erdogan's visit to the earthquake-affected  areas Pipa News | PiPa News
Реджеп Таийп Ердоган в пострадалите райони, снимка - pipanews.com

Само няколко дни преди последното бедствие, турските медии съобщиха, че парламентът се кани да одобри нова допълнителна амнистия за скорошни строителни работи. Според геолога Челал Сенгор, в страна, разкъсана от разломи, това е престъпление.

Попитани за строителните стандарти след последните земетресения, от Министерството на околната среда и урбанизацията, казват пред ВВС, че „Нито една сграда, построена от нашата администрация, не се е срутила”. От ведомството обаче цитират и доклад, който посочва, че през 2018 г. повече от 50% от сградите в Турция са били построени в нарушение на разпоредбите - което означава почти 13 милиона постройки.

Катастрофалният пейзаж от засегнатите райони и броят на жертвите, надхвърлил в неделя вечерта 28 000 души, са свидетелство за неадекватното прилагане на строителните норми и престъпните „облекчения”, от които са се възпозвали много строителни компании - с цената на живота на своите сънародници. Медиите съобщават, че има задържани строителни предприемачи.

Турската опозиция акцентира върху слабата подготовка на правителството и бавната реакция на службите за спешна помощ, за което обвинява Ердоган. Турският президент призна, че в първите часове е имало такива трудности, но положението вече е „под контрол”.

Това може да наруши плановете на Ердоган за предстоящите избори, но рейтингът му може и да не пострада – както се случи през 2014 г., когато малко преди изборите взрив във въглищна мина уби 300 миньори. Тогава турската общественост насочи гнева си срещу собственика на мината, пропускайки, че той принадлежи към най-близкия кръг до турския президент, но самият Ердоган остана „неопетнен”.

Още по темата във

facebook

Сподели тази статия в: