Чистата енергия е бъдещето – но как да стигнем до там?

За да се осъществи зеленият енергиен преход, през следващите 30 години трябва да се изградят много и различни съоръжения. За САЩ например, това означава генерирането на няколко теравата зелена енергия, като се има предвид, че 1 терават е производството примерно на 1000 електроцентрали, захранвани с въглища, пише thebulletin.org. 

За новия тип зелена енергия обаче, е необходима и стабилна преносна и разпределителна система, в т.ч високоволтови преносни линии, подстанции и разпределителни мрежи. Но и това не е всичко. Изменението на климата увеличи и ще увеличава екстремните наводнения и суши, водейки със себе си и повишаване на морското равнище. За да се справят с това, страните ще трябва да изградят нова широкомащабна издръжлива инфраструктура – например, морски диги, системи за защита от наводнения и за съхранение на вода.

Изграждането на всичко това ще бъде трудно. Една от най-големите бариери са времето и разходите, свързани с получаването на необходимите разрешителни и одобрения от различни регулаторни инстанции. Процесът е сложен, скъп, отнема много време и включва множество юридически препятствия. А докато е така, с него може да се злоупотребява: тежката бюрокрация позволява на мотивирани лица да протакат издаването на необходимите разрешителни и одобрения и това често е сериозно препятствие пред „зелените” планове и инвестиционните намерения на енергийните компании. 

В САЩ и Канада например, някои частни инвеститори в сектора дори се отказаха от подобни начинания, след като собственици на имоти, конвенционални енергийни компании и политици със свои интереси в енергийния сектор, успяват да забавят с години строителството на соларен или вятърен парк, използвайки „вратички” в бюрократичната регулаторна система. 

Енергията категорично преминава от изкопаеми горива към възобновяеми енергийни източници и тези, които промяната ще засегне, се вживяват в позицията си на „суперсила”, въоръжени с мощното оръжие на бюрокрацията. 

В тази „борба” единственото, което ще позволи по-кратък път до бъдещето на чистата енергия, са законодателните реформи – например, пълномощия на местните администрации да одобряват такива проекти, или концентриране на всички необходими разрешителни процедури в едно ведомство, отговорно за зеления енергиен преход. 

Има го и рискът, че една реформа за ускорен режим при издаване на предварителната документация всъщност може да насърчи производството и предлагането на енергията от изкопаеми горива. Притеснението е и основателно, но и преувеличено, казват пазарните експерти. 

Вярно е, че въпреки световната тенденция за зелен енергиен преход, навсякъде все още се разрешават проекти за добив на изкопаеми горива. Пазарът обаче разбира, че енергията на бъдещето ще дойде от възобновяемите енергийни източници. Затова реформата на регулаторния режим е наложителна – и тя е глобална необходимост, когато на везните са поставени печалбите на някои – и бъдещето на планетата.