Хибридната война срещу глобалната сигурност и дългата ръка на тоталитарните държави

„Става въпрос за манипулиране на информационното пространство. Става въпрос за атаки срещу критична инфраструктура“, обяснява пред ВВС Тейя Тиликайнен, директорът на Hybrid CoE, създаден в Хелзинки преди шест години. Според нея, защитата от тази форма на заплаха е трудна – но опасностите са реални.

Миналия септември мощни подводни експлозии в Балтийско море разкъсаха газопроводите "Северен поток" край бреговете на Дания и Швеция. Москва отрече каквато и да е отговорност, но подозренията на Западна Европа се съсредоточиха около потенциалния мотив на Русия да създаде мащабна енергийна криза, наказвайки европейските страни за подкрепата им за Украйна. 

По-ранен сигнал за „тихата война” беше намесата в президентските избори в САЩ през 2016 г., когато кибер-атака си постави за цел да намали шансовете на Хилъри Клинтън в полза на Доналд Тръмп. Москва отново отрече, но според разследването, кампанията е осъществена с помощта на онлайн „ботове“ – фалшиви акаунти в социални медии, създавани и контролирани от служители в т. нар. „фабрики за тролове“ в Санкт Петербург, собственост на известния руски олигарх Евгений Пригожин, притежаващ и частната военна компания „Вагнер”.

Дългата ръка на тоталитарни държави и техните разузнавания се вижда и в редицата случаи на кражби на криптовалута и лични данни, включително здравни, както и в блокирането на дейността на глобални компании, произвеждащи и доставящи ключови стоки, най-често храни и горива. В много случаи "разблокирането" се урежда с плащане на огромни откупи.

Друг метод на хибридната война е дезинформацията, която се активира силно в периода на пандемията, но още повече след руската инвазия в Украйна. Така на милиони хора в Русия и по света се внушава последователно, че започнатата от Кремъл кървава война е „необходим акт на самоотбрана”. Според проучване на Hybrid CoE, тази концепция набира популярност в Германия, където все по-усилено се натрапва идеята за „провокация от страна на НАТО”. На това вярват и 30% от анкетираните в Словакия, докато 18% от отговорите в Унгария сочат като причина за войната "потисничеството на рускоезичното население в Украйна".

Оценявайки растящата заплаха от хибридни атаки, НАТО и ЕС създадоха Hybrid CoE, избирайки за местонахождение на центъра финландската столица Хелзинки. 

В офис-сграда, близо до финландското министерство на отбраната, Тейя Тиликайнен ръководи 40 анализатори и експерти, привлечени от редица страни от НАТО, ЕС и Великобритания. Тя казва, че текущата област „на фокус” е Арктика, където специалистите са картографирали много потенциални хибридни заплахи – нови източници на енергия, както и много източници на манипулирана информация. 

„Руската позиция е, че Арктика е специален регион извън конфликти, но въпреки това Русия изгражда свои военни бази там”, посочва Тиликайнен. Тя казва, че като правило, хибридните заплахи много рядко включват явни физически действия, а когато го правят, избират такива, които могат да бъдат приписани на природни фактори – както при експлозиите по „Северен поток” или мащабната кибератака срещу Естония през 2007 г. 

Наръчник, изготвен от центъра, очертава морските хибридни заплахи - от тайно използване на подводни оръжия до обявяване на контролни зони и блокиране на проливи. Русия изпробва последния подход в Азовско море още през октомври 2018 г., подлагайки на проверка украинските кораби, потеглящи от Мариупол и Бердянск през Керченския пролив за Черно море. „Практиката” стана причина за дни и седмици забавяне на украинските кораби и причини сериозни икономически щети на Украйна. 

Тейя Тиликайнен казва, че ролята на центъра не е да противодейства на хибридните заплахи, а да съдейства за киберсигурността и да оценява, информира и обучава други екипи как да подготвят защитата на страните си от нарастващата заплаха на хибридната война. 

В Hybrid CoE членуват 32 държави, в т.ч. Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Естония, Испания, Италия, Исландия Канада, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, САЩ, Турция, Унгария, Финландия, Франция, Хърватия, Черна гора, Чешката република и Швеция.