Хомофобията - от нацизма до днешен Тунис

Нацизъм
Учените търсят отговори за тайните на сексуалната ориентация още след популяризирането на „болестния модел" на хомосексуалността от Ричард фон Крафт-Ебинг в края на XIX век. 
Чрез патологизиране на хомосексуалността той прави всичко необходимо, за да определи причината и да намери медицинско „лечение". Процедурите за „коригиране“ на хомосексуалното поведение са били по правило насилствени - лоботомия, електрошокове, хормонална терапия, осакатяване на гениталиите. По време на нацистката окупация на Германия лекаритe провеждат експериментите си върху хора от LGBTQ+ общността, като в основата им са жестокостта и контролът. Дали всички тези мрачни времена са останали завинаги зад гърба ни?
  
Дестигматизация
Днес Световната здравна организация (СЗО) вече не гледа на хомосексуалността като на болест и отхвърля конверсионната терапия, която няма медицинско основание. Но желанието за изучаване на сексуалната ориентация, макар и в по-положителен контекст, се запазва.
 
Изследователите се стремят да дестигматизират нетипичната сексуална ориентация, като потвърждават здравето и адекватността на хората с различен сексуален избор. Възможно ли е изследванията, посветени на сексуалната ориентация, някога да бъдат обективни, далеч от насилието над личността?   

През 1991 г. неврологът Саймън Левай започва да изучава биологията на сексуалната ориентация с надеждата да дестигматизира LGBTQ+ идентичността. 
Той е първият, който показа, че сексуалната ориентация може да има биологична основа. 
Оттогава редица проучвания показват, че когато хората вярват, че сексуалната ориентация е нещо, с което човек се ражда, нещо неизменно, то те са по-склонни да вярват в равните права на сексуалните малцинства.
 
Неизменяемостта има и правно значение в САЩ. Това е един от критериите за групите да получат юридическо признаване като защитен клас (хора, които са били обект на дискриминация). Работата на проф. Левай е използвана в юридическото и политическо застъпничество, за да се аргументира, че LGBTQ+ обществото заслужава класификация. 

Твърдението за сексуална неизменяемост може да е политически изгодно, но също така се оказва неточно. Д-р Хамер твърди, че „сексуалността може да има биологичен компонент", но предупреждава хората да не тълкуват неправилно работата му. В интервю от 1994 г. за Discover той казва: „Не съм доказал, че хомосексуалността е генетична или че има генетична причина за това да си гей.“

„Гей ген"
Две години по-късно генетикът Дийн Хамер прави проучване, заедно с група изследователи, което свързва ДНК маркерите на Х хромозомата с еднополовото привличане при мъжете. То става широко разпространено в медиите като „гей ген“. „The Daily Mail “ съобщава за откритията на д-р Хамер със заглавието от 1993 г.: „Надежда за аборт след намирането на „гей гени“.” 
Статията оприличава еднополовото привличане на генетично заболяване, което предполага, че хората могат един ден да открият „гей ген“ в плода и да прекратят бременността си. 
Биологичните и генетичните изследвания на еднополовото привличане бързо влизат в арсенала на анти-LGBTQ лобистите за легитимиране на патологизирането на хомосексуалната ориентация. 

Потенциал за злоупотреби
През 1997 г. германските учени искат мораториум върху изследванията за сексуална ориентация поради потенциал за злоупотреби. 
Тъй като полето на съвременната генетика като цяло стана сложно обвързано с диагнозите, лечението и профилактиката на заболявания, много учени и биоетици се притесняват, че идентифицирането на различните генетични маркери ще доведе до генетична дискриминация. Събирането на генетичен материал е предпоставка за репресии. 

Репресии в действие
- Китай използва американската технология за генетичен надзор и ДНК бази данни, за да осъществи културния геноцид над уйгурите (мюсюлманско етническо малцинство). Китайското правителство задържа над един милион уйгури. 

- САЩ: Системата за наказателно правосъдие в САЩ използва същата технология. Тя е функционирала исторически като инструмент на расов терор и дори след декриминализацията на сексуалните малцинства все още работи срещу LGBTQ+ общността.   

- IT светът: През 2017 г. „UK Biobank’’ публично оповести най-голямата генетична база данни в света. Генетикът Андреа Гана предложи да я използва за изучаване на сексуалното поведение. Така са открити пет генетични маркера, а не един „гей ген“, свързан с еднополово поведение. Това потвърди, че генетиката може да повлияе на сексуалната ориентация. Генетичните маркери все пак са сложни черти и не са непременно предсказващи различно поведение на по-късен етап. Други културни, социални и екологични фактори взаимодействат с генетиката, за да формират поведението. 

Екипът на д-р Гана работи с LGBTQ+ застъпнически групи, за да представи тези открития безпристрастно и с яснота. Напълно игнорирайки този аспект на проучването, компанията Insolent AI използва резултатите от проучването, за да разработи приложение „How Gay Are You?“. Това приложение сега се нарича „122 Shades Of Grey". 

Предполага се, че то анализира генетичните данни на човека и предоставя оценка за степента, в която той е привлечен от своя пол. Не е трудно да си представим, че приложението се използва за дискриминационни цели.  
Нещо повече - Джоел Белленсън, разработчикът на приложението, живее в Уганда. Държава, в която хомосексуалността е незаконна, а принудителните анални прегледи са държавна практика. 

- Уганда: През октомври 2019 г. Уганда въведе закон, който прави еднополовото сексуално поведение наказуемо със смърт. 
Изглежда малко вероятно Белленсън да е бил в неведение за отношението на правителството в своята държава към сексуалността при разработването на приложението. Нещо повече. В свое изявление при старта на приложението той заяви, че дискриминацията срещу LGBTQ+ общностите е „решаваща за тяхното най-пълно интелектуално и социално развитие“. 

- Тунис: Много правителства използват опасни и изключително съмнителни „методи за идентифициране" на LGBTQ+ лица и наказването им, просто заради това, което те са. Поне в девет страни, включително в съвременен Тунис, полицията използва принудителни анални изследвания на гей мъже, за да „докаже“ хомосексуалност. Тези прегледи причиняват физическа и емоционална болка и много хора ги преживяват като форма на изнасилване. Очевидно е, че подобни изследвания нямат нищо общо с идентификация на сексуалното поведение или идентичността. 

ООН отрече тази практика, 
но тя продължава, въпреки неефективността си, защото хомофобия има. И това е важен факт, който учените трябва да вземат предвид. 
В хомофобния свят, където медицинската наука търси лекове за генетични заболявания, и проучванията на генетичен материал се използват за атаки срещу уязвимите общности, може ли изследванията за сексуална ориентация да бъдат отделени от историческите факти на насилие? Едва ли.