Открито е ново древно англосаксонско погребение

Село със староанглийското име „Мръсен басейн“ не е най-подходящото място за откриване на едно от най-зрелищните погребения от англосаксонския период.

Въпреки това, разкопките на Museum of London Archaeology (MOLA) в Харпол, Нортхамптъншър, в английския регион Мидландс, разкриха удивително християнско погребение от седми век – период, когато религията е била сравнително нова в Англия.

Звездната находка е разкошна огърлица от злато, гранати и стъклени висулки, включително централен елемент с кръстовидна украса.

По-безпрецедентна обаче е призрачната рентгенова снимка на енигматичен предмет, все още в своя почвен блок, който изглежда е голямо разпятие.

Ако е така, това ще е първият път, когато предмет като този е открит в гроб. Само един друг екземпляр е оцелял от Англия от седми век: кръстът от Стафордширското съкровище, открит през 2009 г.

Екскаваторите смятат, че починалата е била погребана в дървено легло, въпреки че условията са толкова лоши, че почти целият органичен материал се е разложил, оставяйки само фрагменти от зъби за анализ.

Малко вероятно е тези останки да предоставят научни доказателства за пола на индивида. Но видът на погребението и бижутата съответстват на женско погребение между 630 и 670 г. сл.н.е.

Богатите жени от седми век

Докато повечето доклади подчертават уникалността на погребението, то всъщност е само последното – макар и сред най-интригуващите – от поредица от погребения на богати жени от този период.

Огърлиците със скъпоценни камъни са постоянни находки сред тази група. Огърлицата Desborough е намерена само на 25 километра (15 мили) североизточно от Харпол. Втори поразително подобен пример – огърлицата Galley Lowe – е открита в гробна могила в района на Пик.

И трите огърлици отразяват християнската мода от византийското Средиземноморие.

За нас жените, които са носили тези бижута в Англия, изглеждат далеч от тези по-топли климати. Но е лесно да се подцени обхватът на мрежите от седми век.

Въпреки че е остров, Великобритания не е била островна през този период. Консолидирането на новата религия е подпомогнато от мисии на видни италиански и африкански християни.

С тези контакти идва неравен достъп до социален напредък, влияние и богатство. Не е случайно, че почти всички предмети с християнска иконография от Англия в този ранен период са обсипани с благородни метали и скъпоценни камъни.

Защо жените са били погребвани по този начин?

Има много богати мъжки погребения от този период, с особено известни примери в Сътън Хуу в Съфолк и Притълуел в Саутенд-на-морето на брега на Есекс. Но археологът Хелена Хамероу показва, че погребението на тези важни мъже е предшествало вълната от богати женски погребения с поне няколко поколения.

Погребения като това в Харпол представляват различен, специфично женски и откровено християнски феномен.

По-вероятно е гробовете да отразяват това, което оцелялата общност е искала да мисли за починалия, отколкото това, което са мислили за себе си. Погребенията могат съзнателно да се използват за превръщане на мъртвите в символи на тяхната общност. Те отбелязват край, но също така създават предци.

Организаторите на погребението в Харпол са били наясно със спомените и паметника, който създават. За да отбележат това, те очевидно са поставили погребението на видно място на леко възвишение.

Това местоположение може да е важно. В Стрийтхауз на Тисайд в североизточната част на Англия, едно женско погребение лежи в центъра на повече от 100 други гроба. Отново тя имаше ефектни бижута със скъпоценни камъни и беше погребана в легло под могила.

Погребението на тийнейджърка в Ели също беше под могила. Тя също носеше християнски бижута и беше заобиколена от други погребения.

В смъртта си тези жени стават символи на своята общност, почивайки под значителни паметници на важни места, които остават поколения наред.

Кои са били тези жени?

Харпол трябва да е бил в Мерсия – кралство, което тогава е било във възход и е свидетел на основаването на много богати монашески къщи. Една от тях е в Weedon Bec, на около шест километра източно от Харпол, където живяла Св. Вербург, дъщеря на първия християнски крал на Мерсия.

Било обичайно жените от кралски произход да се радват на най-високия статус в обществото – като игуменки и монахини. Св. Вербург била една такава жена.

Може би не е случайно, че толкова много богати женски погребения принадлежат към този период. Вече се появиха спекулации, че жената от Харпол е била игуменка или принцеса.

Нейните опечалени ясно признават специалния й статут. Но фактът, че гробът й се намираше извън всеки известен манастирски комплекс, изключва всякакъв автоматичен аргумент, че е била игуменка.

Спекулациите, че тя е с кралски статут, също трябва да бъдат проверени.

Макар и необикновени, преработената закопчалка, осем златни монети и четири гранатови кабошона на огърлицата от Харпол едва ли представляват кралско богатство, нито типа съкровища, които манастирите от този период биха натрупали.

Както ни напомни откриването на the Staffordshire Hoard през 2009 г., лесно е да се подцени количеството богатства в обращение през този период.

Това, което обаче ни казва погребението в Харпол, е, че не е необичайно жените да достигнат значителни нива на влияние през този период и след смъртта си да станат символи на своите общности.

Независимо дали в рамките на манастира или извън него, изключителният им статут се свързва не само с проявата на тяхната преданост към новата религия, но и с тяхната женственост.

Тези жени са изковали свои собствени пътища към значително богатство и статут и по този начин са сформирали какво означава да си християнка.