Къде живеят най-честните хора

Примамливата картина може да се види днес на много места по света и то не е случайно. Миналата есен, Reader's Digest поръча прост експеримент: на различни обществени места в 16 големи града по света бяха разпръснати по 12 портфейла (общо 192), със „семейни” снимки и данни на „собственика”, плюс сумата от около $ 50 – за да се установи реакцията на хората, които ще ги намерят. 

Резултатите вече са известни и на първо място по честност е Хелзинки, където в полицията са върнати 11 от 12-те „изгубени“ портфейла. Веднага след финландската столица се класира „бедният“ индийски Мумбай, където са предадени 9 портфейла. В града на финансовия елит Цюрих обаче, върнатите портфейли са едва 4, а в Лисабон – един, и то предаден от нидерландски туристи. 

Честността на финландците е пословична и многостранна – за тях това е култура на взаимоотношенията. В тази страна изразът „Повярвай ми” е напълно излишен, тъй като финландците просто не лъжат. Дадената дума е закон, така че устните трудови договори имат правна сила, а за финландския бизнес договор е всичко, което партньорите си обещават в процеса на преговори, дори да не е "на хартия”.

Финландците могат да отсъстват два дни от работа без медицински документ, само след обаждане. Преди няколко години финландското общество преживя истински шок, когато  се оказа, че в страната работят десетки лекари от постсъветските страни с фалшиви дипломи.

Финландците не разбират желанието да изглеждат по-добре, отколкото са, или да се предсавят за по-млади или по-богати. Не разбират и защо чужденците говорят колко са ниски заплатите им, а карат скъпи коли и носят скъпи кожени палта. 

Във финландското училище, в колежа или в университета няма смисъл да преписвате. Цялата образователна система е изградена така, че да не провокира нечестност, важното е всеки да учи с убеждението, че е достатъчно добър на своето ниво. Няма неизвинени отсъствия – важно е обяснението да е честно – например, че ученикът се е успал след парти предната вечер. 

Журналистиката е много уважавана професия. Във Финландия няма "жълта преса" или "черен PR". Авторитетът на печатното слово е огромен. Казват дори, че медиите биха излязли с празна страница, но не биха публикували непроверена информация. 

Финландците спазват правилата на поведение и законите, държавата – също. Глобите в страната не са фиксирани, а справедливи – според доходите. Дори когато практикуват някои „вратички” за намаляване на данъците, финландците го правят с притеснение– нали ощетяват собствената си държава, което ще накърни фондовете за социални помощи и въобще – просперитета на страната?!? Това не значи, че финландците не протестират – например, срещу ковид-ограниченията, но и държавата обикновено ги слуша.

Все пак като че ли най-честен е финландския брак. Партньорите остават заедно, само ако се чувстват добре в семейството. Законната регистрация на брака е безсмислена - децата, родени в брак или извън него, са еднакво обичани, приемани и издържани, а при развод – или по-скоро раздяла – двойката поделя общата собственост наполовина. 

Вероятно всичко това е причината финландците да избират финландското – не защото са шовинисти, а защото знаят, че така няма да бъдат измамени, че всичко – и всеки – е такъв, какъвто изглежда. Според неотдавнашна импровизирана анкета в пресата, честността, справедливостта и милосърдието са водещите национални качества.