Д. Митев: Проблем на цялата образователна система е липсата на ред и дисциплина

Димитър Якимов Митев е роден през 1959 г. в гр. Велико Търново. Средното си образование завършва в гр. Бяла, област Русе.  През 1985 година завършва ВПИ гр. Шумен, специалност математика. От 1985 г. до 1993 г. работи като учител по математика. От 01.02.1993 г. е директор на Средно училище „Иван Вазов“ гр. Плевен.  Семеен, със съпруга учителка по математика, син на 40 години – IT специалист и внучка на 2 години.

На 16 декември 2022 година в Парк-хотел „Москва“, гр. София се състоя тържествена церемония, по време на която бяха наградени номинираните в заключителните етапи на Националните конкурси на СБУ за 2022г. – „Синдикалист на годината“, „Най-добър социален партньор – кмет“, „Най-добър социален партньор – директор“ , „Най-добър социален партньор – началник РУО“, „Най-добър социален партньор – директор на Дирекция „Образование“ “, „Журналист на годината – 2022“. За Област Плевен наградата „ДИРЕКТОР НА ГОДИНАТА“ бе присъдена на Димитър Митев.

-  Г-н Митев, получихте признанието на СБУ, честито!  По време на връчването на годишните награди председателят на СБУ Янка Такева заяви, че имената на наградените директори ще бъдат записани в "Златната книга" на Синдиката.   

Какъв е приносът Ви за подобряване на социалното партньорство? Трудно ли Ви е като директор и работодател да приемате изискванията на синдикатите на училищно ниво?

   - На 1 февруари тази година стават вече 30 години, откакто съм директор. За тези вече 33 години от Прехода, в България няма институция или университет, където да се учи за директор на средно училище, макар че хората отдавна са го направили в „белите страни“. У нас всеки директор преди това е бил учител, който, като се хване на хорото да бъде директор, трябва хем да има определен минимален брой учебни часове по специалността си, съгласно нормативната уредба, хем трябва да се учи в движение как се ръководи училище и как се управлява учебен процес.

    През всичките тези години, аз съм си учител по математика, макар и с малко преподавателски часове, не съм учил специално за директор, но практиката ме научи. Така че, никога не ми е било трудно, нито съм имал някакви действия с учителските синдикати, мога само да се похваля в определени моменти. Общо взето, за толкова години опитът ми ме е научил да казвам и да, и не във всяка една ситуация – и в личен разговор, и в разговори с ученици, родители, синдикати.

    Аз съм директор, който не е награждаван толкова много. За тези 30 години, от моите работодатели, в лицето на Министерство на образованието и Регионалното управление по образование – Плевен , нямам награди.Това не го казвам, за да се оплаквам, може би това е плюс за мен. Преди много години аз бях един от основателите на синдикалните организации в образованието, така че оценката и хубавото на тази награда е, че аз я приех с удовлетворение, че това се прави от хората, с които работя.

   - Училището, което ръководите, е иновативно, а броят на такива училища в страна не е голям. По-трудно ли се работи в такова училище, отколкото в останалите? Споделете интересни практики от Вашата работа.

  -  За да получи едно училище определението „иновативно“, то кандидатства пред МОН с определени действия, които се правят в училище – в учебния процес, в управлението, и това се приема за иновация, т.е. нещо ново, нещо съвременно, аз така си го превеждам, за да не използвам чуждици, а и за да е по-достъпно. Винаги сме се стремели към нововъведения, дори в онези времена, когато първите компютри бяха огромен лукс. 

Първите компютри, които имахме в нашето училище през 1994 година, бяха IBM и ги внедрихме заедно с проф. Минко Балкански, който е патрон на нашия Център за природни науки, изследвания и иновации, да е жив и здрав, сега е на 95 години, професор по физика във Франция. Аз бях учител и преподавах на онези първи компютри, които ги имаше преди да стана директор - през 1988, 1989, 1990 година. И по тази причина, защото бях учител и трябваше да се върна в това училище, съм станал директор – малко на инат. 

    След това дори намерихме чрез една Фондация, по един проект докарахме първите лаптопи Toshiba от САЩ. Те бяха едни такива малки, по-дебелички. И когато през 2001 година моят син, който сега е 40-годишен, отиде да учи в Софийския университет такава специалност, ние имахме по-добри компютърни кабинети, отколкото Факултета по математика и информатика в Университета.

    Ако започна да изброявам иновациите, които сме направили или идеите, които имаме, това ще отнеме доста време, но казано накратко, водещото за нас е колкото се може да сме напред в технологиите, в учебния процес, в управлението, в материалната база.

   - Разкажете ни нещо за STEM кабинета, който от скоро имате в училището. Какво значи STEM?

  -  Аз не обичам тези чуждици и по-специално англицизмите, с които се напълни съвременния ни живот, защото тази абревиатура от четири английски думи май много малко хора в България я разбират. 

Казано на обикновен език, това е направление, насочено към природните науки, към математиката, затова я има емблемата STEM, но имаме табели на български:„Център за природни науки, изследвания и иновации“, както се казва, и за учениците, и за родителите е ясно, а и на малко български да си говорим, защото от време на време забравяме нашите хубави български думи.

    За да го има този център, доста дълго време работихме един малък екип от училището и без излишна скромност мога да твърдя, че този Център е не на национално ниво, а на европейско. Който не ми вярва, да дойде да го види с очите си.

   - Какво би улеснило работата на директорите или какво я затруднява излишно, тъй като се знае, че бюрокрацията е огромна.

   - Лично аз се опитвам до минимум да освободя колегите си. Може би това е част от оценката на Синдиката на българските учители, защото се стремя да освободя колегите от цялата онази бумащина, с която са ни заринали в нормативните документи, в един Закон, който четири парламента го приемаха в продължение на10 години. 

Ние имаме примера на много световни нации, които са напреднали с много бързи темпове, когато ясно и точно са заложили на образованието. Защо? Защото през образованието (средното образование) минават всички, а от там през висшето, те са вързани, но минават всички – и лекари, и полицаи, и всички, които трябва, и когато ти не им изградиш навици за труд, за знания, за всичко, какво правим след това?

    - И в тази връзка, какво бихте искали да кажете като педагог, какво бихте искали, ако примерно Вие сте министър на образованието, да промените в системата на образованието?

  -  Много неща. Затова няма как да бъда министър.

   - С кого се разбирате по лесно – с колегите-учители, с децата или с родителите?

   - За да вървят нещата, трябва да се разбираме с всички. И няма значение дали е лесно, или е трудно. Днес например имам разговор с много хора. И пак ще се върна към това, че не съм привърженик на бумащината – смятам, че колкото повече неща са свързани в електронен вариант, толкова по-добре. 

Дори ще Ви дам един пример, който си е направо иновация, не съм го видял от никъде, аз съм си го направил и усъвършенствал, това работи повече от 15 години. 

В последните години медицинските бележки или документите за отсъствия ми се изпращат на моя личен имейл, на ден мога да обработя примерно 100 имейла, в зависимост от времето, и когато има вирусни заболявания, грипът настъпва, аз ги препращам на класните ръководители, децата не разнасят бележки, те са оформени вече, чуваме се, разговаряме с родителите на учениците от VІІІ до ХІІ клас и всичко това работи. 

Първо е контактът с много родители, информация, разменим по някоя дума във връзка с нещо, те нещо, ако има да попитат, разговорите разбира се, са кратки. Така че, няма трудно – лесно, просто то трябва да се прави, за да има резултат.

   - Отдавна се дискутира въвеждането на промени в учебните програми, което трябваше да доведе до реалното им облекчаване и оптимизиране. Трябва ли да има промени и ако да, какви да са?

   - Това е една огромна тема. Трябва да има реформи в цялата образователна система. Първо, трябва да има оптимизиране на мрежата от учебни заведения, няма как да не сме наясно какви огромни потоци пари, като вода се наливат в тях, така образно да го кажа. В системата на професионалното образование – има утвърждаване на професии в държавния план-прием, които са неработещи, за къде готвим специалисти? 

Отсъствията, те дали се пишат? Не мога да твърдя. А имайте пред вид, че това са нашите пари, на данъкоплатците. И те се наливат според броя на учениците – един ученик, съгласно единните разходни стандарти носи близо 2000 лева в бюджета на училището, парите са повече в професионалните гимназии. Т.е. – ученикът прави бюджета на училището. Тази система на делегираните бюджети беше въведена след 2007 г. и от там нататък никой не се усеща или не му стиска да я промени. Когато не залагаме на образована нация ние сме лесно манипулируеми и това е изгодно на всичките тези, които са политици, които се менят. 

В ония времена, 2007 г. нашият колектив, който е от 100 учители и 50 души обслужващ персонал, 40 дни на 100% беше в стачка, включително колегите имаха моята безрезервна и пълна подкрепа. Това беше най-голямата стачка, която не може да се повтори в нито един друг бранш. Няма значение, че аз съм примерно от другата страна, въпросът е в това, какво трябва да се промени. Да, промениха се тогава някои неща, но те останаха в миналото.

    А за учебното съдържание и учебните програми – трябва образованието да се направи по-прагматично, т.е. по-близко до живия живот, по-близко до действителността. Ние на такива сложни и академични неща учим нашите ученици, които, не са им нужни, къде ще го приложат това реално? В крайна сметка, всички тези науки са взети от живота, още от древни времена.

  -  И малко битовизми – как се справяте с цените на тока и топлото на фона на фиксираните бюджети? Стигат ли Ви парите за ток, вода, парно, заплати?

   - Аз ще го кажа така, в сферата на образованието: казахме, че броят на учениците формира бюджета на едно училище. От там нататък не могат да се усетят управниците ни и тези хора от Министерството на образованието, които да променят системата, защото ние винаги като училище сме били в първата стотица по успех на държавните зрелостни изпити, на националното външно оценяване след ІV и след VІІ клас, но за съжаление за това получаваме нула лева, т.е. няма го стимулът за резултатите, които показваме, всичкото финансиране е на база брой ученици. 

Да, училището ни е пълно, имаме прием, с който се съобразяваме и го държим на около 1600 ученици, били сме и 2000, но така се образува бюджетът – и в Плевен, и в страната има училища с много по-малък брой ученици, които получават от държавата повече средства. 

Ние имаме много голям брой ученици, но имаме и съответно много голям учители и те са с високи квалификационни степени, с достатъчно дълъг преподавателски стаж, а всичко това товари фонд „Работна заплата“, така и трябва да бъде. 

От там нататък, никой не се усеща години наред да направи една проста разбивка, включително и Общината, че директорът разполага с делегирания му бюджет, но всичко зависи, както и в едно семейство, ако всичко бързо се изяжда и изпива и няма нищо, домът е „чудо“, няма пари например за образование, за книги и т.н. Някъде в учебните заведения така се прави, някъде реално парите не стигат. Просто трябва да се разгледа начина на финансиране. 

Аз няма да тръгна сега да се оплаквам като в семейството – да, парите не стигат за това, което желаеш да направиш, същото е и в училище. Само че, независимо, че не са твоите, като си застанал тука трябва да ги харчиш разумно – хем да има за заплатите, хем да има за консумативите, хем да обогатяваш материалната база.,Ние го правим и това, което сме направили, то се вижда и е ясно. 

Един пример ще дам – всичко отдавна, от години е напълнено, няма празни помещения, оптимизирано е като режим и т. н. Чрез две „обществени поръчки“ в предните години успяхме да направим климатична система за топло и студено на всичките четири етажа. 

Имаме проектната документация, Общината трябва само да издаде разрешение за строеж и предстои през тази календарна година по всичките покриви да се изгради фото волтаична централа, чиято мощност е близо два пъти отколкото мощността на цялото ползване, която е 100 кВ на цялото електричество на цялата сграда с климатична система, когато е пусната на макс.

Така че, ще имаме възможност и да си я ползваме на 100%, и същевременно във времената, когато се произвежда, да се продава на електроразпределителните дружества.

  -  Какво е мнението Ви за налагането на наказания на учениците?

   - Информацията, която беше от вчера – едно писмо на началника на РУО – София, е пуснато до директорите, аз не съм запознат напълно, но от коментарите и мненията на колегите-директори от София, едва ли не излиза, че ги предупреждават: „внимавайте като наказвате“. Ами аз не съм от тези директори, аз не внимавам като наказвам, когато му дойде времето. 

Терминът политическа коректност навлезе в новото образование и не смеят да я променят. Самото налагане на дисциплинарни наказания на учениците е една доста тежка процедура, но ние я правим. И нашите родители не вкарват санкцията „забележка“, пък и другата – „предупреждение за преместване“ (единични са случаите или нямаме такива за преместване в друго училище) и т.н. в съда, за да я обжалват. 

Просто човек да се смее ли, да плаче, когато види оплакванията на директори относно санкцията, които казват: „страшно е“(и едно от мненията е на директор, който е и председател на една от работодателските организации) .

Ами като те е страх от мечки, няма да ходиш в гората, казвам аз. Като си застанал там, върши си работата.

Защото един от големите проблеми на цялата образователна система, е липсата на ред и дисциплина. Другият проблем е онази много, много малка част от родителите, но която е по-креслива, по-пишеща (жалби, доноси и т.н.), които са проблем на образователната система. Те със своето неможене да си свършат задълженията като родители, търсят проблема на друго място и искат те да определят, в интерес на своето детенце, правилата в конкретното училище. 

При нас те го знаят, че правилата са определени. И докато съм директор, на никого не бих позволил той да си решава, да определя правилата. Те са за всички.

Редактор: Евелина Георгиева