Рицарите на френската кухня

Това са гордите членове на стотиците френски confréries – братства, посветили се на мисията да прославят местни френски продукти – било то вино, ликьор, сирене, колбас, ястие или супер-сорт местен чесън. Принадлежността към тези въодушевени сдружения е сериозен ангажимент - членовете им полагат клетва за вярност, носят униформени шапки, медальони или костюми, участват в дефилета, организират кулинарни и фермерски състезания, поддържат сайтове и всяка година с ентусиазъм се готвят за празника на местния вкус – фестивала на съответното сирене, ягодова торта, младо вино и пр. и пр., обяснява atlasobscura.com.

В Мо, очарователен град близо до Париж, членовете на Братството „Бри дьо Мо”, носят големи шапки във формата на пита сирене бри. Като французи, но и като европейци, те популяризират разпоредбите на ЕС за Защитено наименование за произход на храните. Братството работи с местните деца още от началното училище, насърчава ги да ценят гастрономическото си наследство, провежда дегустации, учебни часове по готварство, курсове по местна кулинария и разбира се, организира фестивала „Brie Happy!“, който през октомври 2022 г., събра 15 местни братства, кавалери на различни сирена, вино, сайдер и терин от фазан

Братството „Рицари на шафрана от Гатине” спаси от забрава френския шафран и след десетилетия отсъствие, подправката отново се отглежда във Франция. След като през 2021 г. издействаха съдебно решение само и единствено тяхното сирене от сурово мляко, да се етикира като „Произведено в Нормандия”, сега братството „Рицари на истинския камамбер от Нормандия" подготвят кандидатурата му за Списъка на ЮНЕСКО на нематериалното културно наследство.

Друго известно братство връща към живот традиционния туньол - кифличка с анасон, която известният състезател по ръгби Оливие Карбоно обожавал като дете. За да възроди рецептата, той създава братството „Кавалери на туньола”. Любителите на кифличката открили изчезналата рецепта от внука на местния пекар в Шалабре, Южна Франция - родното село на Карбоно, и възкресили традиционните туньоли, които сега продават на пазари и панаири, пременени в синьо-златната си униформа с герба на селото и разбира се – с кифличката. 

Един национален скандал това лято укрепи още повече вярата на братствата в мисията им, когато прочутата „френска” дижонска горчица изчезна от френския пазар с обяснения за лоша реколта, но... не във Франция! Оказа се, че подправката, гордост за французите, от десетилетия се произвежда от канадски синап и украинско олио. 

За да предотвратят подобни случаи на „национален позор”, а и за да популяризират френския вкус, много от братствата имат клонове и видни посланици в чужбина, като принц Алберт от Монако, Леонардо ди Каприо и Стенли Тучи, които са посланици на Братството „Мускетари на арманяка”.

Първите кулинарни братства във Франция възникват през средните векове, включвайки предимно винопроизводители, които да гарантират, че с тяхното вино, кралските и благороднически дворове няма да бъдат отровени. Първият кулинарен фестивал е разпореден от крал Луи IX през 1286 г. и така се провежда Конгресът на печената гъска. Френската революция забранява кулинарните сдружения през 1791 г., но те се възраждат към средата на ХХ век, за да защитят местната кулинария като част от историята – и да създадат нова, както прави Братството на гигантския омлет от град Бесиер.

Използвайки легендата, че веднъж Наполеон ял омлет в града и си „облизал пръстите”, от 1973 г. насам, всяка година братството приготвя на площада омлета по традиционна рецепта, но... с 15 000 яйца, почти 10 кг сол, 15 литра олио и кофа билки. Всеки е добре дошъл да похапне безплатно като Наполеон, или да се включи в курса за деца, които се учат да правят прочутия омлет, за да пренесат през поколенията обичта към местните храни, чийто вкус и аромат в крайна сметка също оформят понятието, наречено Родина.