Как да преодолеем липсата на увереност в себе си на работното място

Малцина са онези, които нито веднъж не са загубвали самообладание пред трудностите. На всеки се е случвало понякога да си каже: „Никога няма да се справя с това!" Според специалистите подобни ситуации са напълно нормални, но за съжаление, на работното място липсата на самоувереност може да стане причина да пропилеем интересни възможности. Как можем да се преборим с нея?

Според психиатъра Фредерик Фанже „самоувереността е свързана с представата ни доколко сме компетентни да реагираме в някаква ситуация. Тя директно ни отпраща към вярванията и предразсъдъците, които имаме за себе си”.

Коренът на проблема

Тези вярвания се коренят в предишния ни опит и в начина, по който околните (родители, учители и т.н.), а и самите ние реагираме на тях. Например, дали една слаба оценка в училище е ставала повод за забележки от рода на: „Много ме разочароваш“, или е била възприемана като отправна точка, за да поработите повече по даден въпрос и да постигнете по-добър резултат. Естествено, утвърждения като „Не си добър в това“ или „Никога няма да стигнеш толкова далеч“, спомагат за изграждането на ниска самооценка и подценяване на собствените възможности.

Лавина от последици

Липсата на самочувствие води до редица негативни емоции. Това може да бъде страх (от неуспех или че не заслужавате да бъдете обичани), вина (мислейки, че винаги сте отговорни, когато нещата не вървят по начина, по който бихте искали) или пък срам. Тези мисли от своя страна влияят на нашето поведение. Когато изпитваме страх, ние сме склонни да възприемем отбранително поведение или да планираме всичко до най-дребните детайли, за да премахнем максимално непредвиденото от ежедневието ни.

Добрата новина е, че това е състояние, върху което може да се работи, за да бъде постигната промяна. Ето едни от начините да си върнем, стъпка по стъпка, самочувствието:

Нека вътрешният диалог да бъде по-положителен

Както споменахме, вярванията или предразсъдъците, които имаме за самите себе си, са в центъра на целия този процес на обезценяване, те ни държат в състояние на постоянно недоволство. Сега е нужно да се научим да бъдем по-доброжелателни към себе си. Можем да започнем, като спрем да отричаме себе си всеки път, когато нещо не ни удовлетворява. Когато казваме по навик: „Колко съм глупав!" или „Аз така или иначе не ставам за това“, е нужно да спрем за момент и се опитаме да се окуражим. Можем да си представим, че виждаме как пред нас любим човек омаловажава усилията и възможностите си. Обикновено в този случай бихме му се притекли на помощ, бихме го успокоили и забранили да прави това, нали? Е, налага се сега да свършим същата работа върху себе си. Сега е моментът да бъдем по-мили и към себе си, не само към другите.

Да приемем своите силни страни и честно да си признаем слабостите 

Тъй като никой не трябва да бъде перфектен, за да бъде обичан или ценен, е нужно да опознаем по-добре самите себе си. Като анализираме своите възможности и граници, можем да възстановим и затвърдим доверието в себе си. Един списък със силните и слабите ни страни би свършил чудесна работа, стига да се опитаме да бъдем максимално обективни. Това, което също може да помогне, е да си отбележим положителните коментари, които хората ни дават. Защото, когато ни липсва самоувереност, сме склонни да помним само негативните неща и да отхвърляме комплиментите като незаслужени.