Съществува ли нервноправност, когато телекомите повишават цените

Оставената възможност на мобилните оператори да индексират (повишават) всяка година месечните такси на абонаментните планове съобразно средногодишната инфлация за предходната година, без да е предвидена никаква възможност за ответна реакция от страна на потребителите, на практика поставя двете страни в неравни позиции.

Това каза Габриела Руменова от онлайн платформата „Ние, потребителите“ за предаването „12+3“ по „Хоризонт“ в отговор на поставен от репортера Румяна Василева въпрос имат ли право и ще вдигнат ли и през тази година цените на услугите си мобилните оператори. Поводът бе изказаното предположение от неправителствената организация Асоциация за защита на потребителите, че заради високата инфлация през 2022 г. телекомуникационните дружества ще предприемат такива действия, след като НСИ обяви официалната статистика за инфлацията в България за миналата година. 

„В общите условия на мобилните оператори фигурира клауза, която им дава такава възможност. Тук е моментът отново да бъде поставен въпросът как са защитени правата на потребителите именно по линия на евентуалното наличие на неравноправни клаузи, каквато според нас е например тази – мобилният оператор да има право веднъж годишно да променя условията на действащ договор и в същото време да не е оставена на потребителя никаква възможност да реагира, като например на това основание дори да прекрати договора, без да дължи неустойки“, коментира Габриела Руменова. 

Ако един потребител има средно от един до три договора – за телефон, интернет и телевизия, то тогава и с по един лев да се вдигне всяка една от месечните сметки, може да се окаже дори непосилно за голяма част от клиентите.

Този проблем може да бъде решен с отстраняването или коригирането на въпросната клауза, тъй като той произтича от несправедливите договорни практики. Премахването от пазара на подобни практики е в прерогативите на Комисията за защита на потребителите. „Надяваме се контролният орган да обърне внимание на тази клауза, да я разгледа за евентуално наличие на неравноправност, да оформи мотивите и да изпрати писма до дружествата с искане за нейното отстраняване или редактиране така, че да се постигне равновесие между правата и задълженията на двете страни. Дружествата ще имат 14-дневен срок да предприемат действия. Ако не го направят, КЗП има възможност за следваща стъпка – завеждането на колективен иск в съда за прогласяването на клаузата за недействителна. Това означава, че дори и да фигурира в общите условия, тя няма да поражда задължения и няма да носи правни последици за потребителите“, обясни Габриела Руменова по БНР. 

Клаузата е неравноправна не само защото няма реципрочност в правата и задълженията на двете страни по договора, а защото трябва винаги да се разглежда в съвкупност с тази за неустойките. Не може търговецът да има право да вдига цената на услугата, а ако за потребителя тази нова цена се окаже непосилна и се откаже, да му се налага и неустойка. Затова може би КЗК също трябва да изследва въпросът, за да установи има ли съгласуваност, защото тази практика е при трите телекома. 

Ефективни мерки за решаването на този въпрос можеше да бъдат взети още преди година, когато мобилните оператори съобщиха, че възнамеряват да увеличат сметките със средногодишната инфлация накуп за 2020 г. (с 1.7%) и за 2021 г. (с около 3%). Тогава обаче само се вдигна много шум и на практика повишението на цените се състоя. Освен това, от началото на 2022 година телекомите обявиха съвсем нови абонаментни планове – с различни комбинации като вид и обем от предлаганите от тях стари, а и вече нови услуги, като по такъв начин никой не разбра в действителност с колко са се повишили цените. Но пък новите абонаментни планове скочиха със средно от 3 до 7-8 лв. в зависимост от пакета. Това ни кара да се замислим дали пък не е било и по-изгодно за потребителите да не се вдига толкова шум, тъй като дори и 5% увеличение след сумиране на процентите за 2020 г. и 2021 г., е можело да се окаже по-благоприятно от последвалото.