От какво имат нужда бездомните

Импровизираните им „легла” от кашони и парцали са навсякъде, превръщайки бездомността в реална криза и предизвикателство за правителствата. В САЩ сратегията за справяне с тежкия социален проблем е съсредоточена около концепцията „Първо жилището” (Housing First). Идеята е да се осигурят жилища на хората, останали без дом, като основа за по-нататъшна подкрепа, вкл. физическо и психично здраве, зависимости, недохранване, безработица и др. 

За разлика от други програми, Housing First не поставя условия – например, бездомните първо да докажат, че не упражняват пороци, и след това да получат жилище. Програмата постигна добри резултати в Хюстън, където в последните 10 години повече от 25 000 души са получили т. нар. „поддържащи жилища”, така че бездомните са намалели с над 60%. 

Моделът е успешен и в щатите Юта и Джорджия, както и с вариантите си в Канада и Европа. Но в Калифорния например, Housing First не проработи и въпреки вложените в програмата $ 14 милиарда за последните две години, бездомните се увеличават. 

Защитниците на Housing First казват, че предоставянето на подслон без предварителни условия е единственият начин и основа за трайно решаване на проблема. Тази гледна точка се подкрепя и от много проучвания, според които при сигурен дом, хората са по-склонни да стоят далеч от улицата и доброволно да се включат в програми и лечения.

За мащабите на проблема говори и разгорелият се медиен дебат по повод бездомността и подхода Housing First. Според Bloomberg, финансираната от американското правителство политика правилно предполага, че сигурността да имат покрив над главите си, помага на хората да останат трезви и да си търсят работа, т.е., да променят живота си в положителна посока. 

New York Post е на друго мнение: „Като не финансира на първо място необходимото лечение, подходът Housing First обезсърчава поведенческите промени и се превръща в един вид гаранция, че веднъж влезли в системата, бездомните остават в нея завинаги и разполагайки със субсидирано жилище за цял живот, не се насочват към лечение или работа”.

Позовавайки се на съдебни факти, Wall Street Journal твърди: „Подлагането на бездомниците на лечение може да доведе до истинска промяна”. Nevada Independent е по-гъвкав, посочвайки, че „Подходът Housing First не означава липса на друга помощ - просто не е необходимо хората да доказват, че са „годни за жилище“, преди да им бъде предложен безопасен, стабилен постоянен дом".

С идеята, че жилището е човешко право, Daily Herald пояснява: „Housing First не е награда, а състрадателна мярка, целяща да предпази най-уязвимите от страдание или смърт по улиците”. New Yorker контрира: „Подходът Housing First, макар и състрадателен, има един проблем: много бездомни се връщат на улиците и в приютите”. Los Angeles Times е по-скоро положителен, изтъквайки че приютите облекчават симптомите, докато жилището е лекът.

Критиците на принципа припомнят, че твърде много бездомни не са в състояние да се грижат за себе си, дори ако имат дом и смятат, че подходът Housing First създава опасни пространства. City Journal дори нарича практиката „катастрофа”, посочвайки, че „клиентите” на Housing First „всяват безпорядък в кварталите, рушат жилищата, в които ги настаняват, нараняват се, някои дори умират”.

CNN вярва, че „Housing First е по-добрият начин за изразходване на обществените средства, отколкото наливането им в полицията, която използва срещу бездомните сила и принуда". 

Част от проблема са и все по-ширещата се бездуховност, безнадеждност и социална апатия, довеждащи някои хора до избора да живеят асоциално и в крайна сметка да завършат като бездомници. Но тази духовна криза на нашето време „не е на мода” сред управляващите където и да било. Така или иначе, проблемът е глобален и там, където все още не е кризисен, би следвало да се използват всички добри практики за овладяването му.