Кои са били тримата мъдреци, които посещават Исус?

Коледните сцени на Рождество Христово по целия свят включват познат състав от герои: Исус, Мария, Йосиф, един-два ангела, няколко животни от селския двор, овчари и, разбира се, тримата мъдреци, водени от звезда.

В Новия завет историята на мъдреците се намира само в Евангелието на Матей. Обхваща 12 кратки стиха и е по-прост, отколкото повечето читатели си спомнят. Мъдреците пристигат в Йерусалим от неназовано място „на изток“, водени от звезда и в търсене на нов крал. Те се отправят към Витлеем, където се покланят пред Исус и поднасят дарове от злато, тамян и смирна. След това се връщат у дома по различен маршрут.

Подробностите в тази история са оскъдни и затова повдига повече въпроси, отколкото дава отговори. Откъде всъщност са били мъдреците? Защо се интересуват от Исус? И най-вече – кои са те?

Учени по раннохристиянска литература прекарват години в изследване и писане за мъдреците. Твърдят, че тяхната идентичност в Евангелието на Матей в крайна сметка е по-мистериозна и по-сложна от това, което предполагат традиционните коледни истории. Един от ключовете за тяхното разбиране се крие в това, което Матей ги нарича: „магове“.

Какво се крие в името?

„Маги“ е гръцка дума, която е трудна за превод. Някои версии на Новия завет я предават като „мъдреци“, а други казват „астролози“. Но нито едно от тях не улавя пълния смисъл на термина. 

Именно от „Маги“ произлиза английската дума „магия“. И точно както магията може да има както положителни, така и отрицателни конотации днес, така и маговете са имали редица значения и употреби в древния свят. Някои древни автори говорят положително за индивиди, които описват като магове, докато други смятат етикета по-скоро за обида.

Вземете например Новозаветната книга Деяния, в която се споменават двама магьосници: единият се казва Симон, а другият – Елимас.

Симон е артист, който изумява тълпите със способността си да прави магии и ядосва апостолите на Исус, като им предлага пари в замяна на част от техните сили. Елимас е съветник на държавен служител на остров Кипър и е наричан „фалшив пророк“. Той е ослепен, защото се опитва да се намеси в опитите на апостол Павел да обърне държавника към християнството.

Когато става въпрос за тези двамата, етикетът „магьосници“ е с отрицателен знак. Има за цел да внуши, че те са зловещи шарлатани, и да не им се вярва.

В друга древна литература обаче маговете са търсени специалисти, които притежават ценни умения, като например гадаене. В гръцкия превод на Книгата на Даниил царят на Вавилон призовава магьосници в двора си и ги моли да дешифрират подробностите на един странен сън.

Гръцкият историк Херодот разказва подобна история, в която мидийския цар Астиаг пита магьосници за сън с неговата дъщеря и те предричат раждането на персийския цар Кир Велики. 

Еврейският философ Филон от Александрия също говори за маговете като за хора със специални способности да разбират мистериозни видения.

Много древни автори, които определят хора като магове, също често го правят в контекста на религията и ритуала. Един от най-известните примери за това е учител на име Зороастър, от когото зороастризмът носи името си.

Гръцкият биограф Диоген Лаерций казва, че Зороастър всъщност е първият от всички магове. Той пише също, че маговете са живели прост, аскетичен живот, характеризиращ се с ограничен комфорт, и че са имали репутацията на почитащи своите богове чрез жертвоприношения.

Гръцкият биограф Плутарх говори по подобен начин за Зороастър като за магьосник, който проповядвал форма на духовен дуализъм – доброто срещу злото.

Самоличността на маговете на Матей

Кои тогава са магьосниците, които посещават Исус в Евангелието на Матей? Отговорът, оказва се, е сложен. Матей не казва на своите читатели какво точно има предвид като говори за посетителите по този начин, така че от тях зависи да го разберат.

Изучаващите Библията често твърдят, че Матей възнамерява маговете в неговото Евангелие да бъдат разбирани като езичници или неевреи, които идват във Витлеем, за да се поклонят на Исус. Предполага се, че тази история има за цел да предвещава факта, че християнството в крайна сметка ще се превърне в езическо религиозно движение, вместо в еврейско.

Аргументът, че маговете трябва да се разбират като езичници, се основава отчасти на факта, че те идват в Йерусалим и Витлеем „от Изток“, което може да предполага, че са „външни“. Но в светлината на начина, по който се говори за маговете в друга древна литература, това разбиране е твърде просто. Ако Матей възнамеряваше да каже, че езичниците са дошли във Витлеем, той щеше да го направи, без да използва толкова тежка дума като магьосници.

Тъй като Матей не си прави труда да каже кои точно са били тези посетители, магьосниците очароват читателите и ги карат да гадаят от 2000 години.

Те са били представяни като зороастрийски свещеници, астролози и, разбира се, като крале. Появявали са се в различни форми в картини, филми, литература и песни. Предвид сложната природа на думата „магове“ в древния свят, човек трябва да се запита дали Матей не е избрал тази дума точно за да вдъхне чувство на мистерия у своите читатели и да ги накара да се чудят кои всъщност са били маговете.

Ако случаят е такъв, със сигурност е постигнал тази цел многократно.