Из историята на коледните пазари

За първи път коледен пазар в Европа е отбелязан през 1296 г., във Виена с 14-дневен декемврийски панаир и след това през 1384 г., когато кралят на Бохемия дава това право на гр. Бауцен, припомня сп. Smithsonian. Улични пазари през последния месец на годината са регистрирани и в градските архиви на Дрезден през 1434 г., а Christkindlesmarkt (Пазар на Христовите деца) в Нюрнберг през 1628 г. за първи път свързва площадната търговия с Рождество Христово. 

Първоначано в Европа подаръци се раздават - и купуват - за 6 декември, денят на Св. Николай, покровителят на децата, който възнаграждава послушанието им през изминалата година с подарък. През Реформацията (XVI в.), Мартин Лутер пренасочва традицията с подаръците към раждането на Спасителя - 25 декември. Но в пика на коледните пазари, акцентът бързо се измества от религията към изобилните улични трапези, което принуждава британския парламент през 1643 г. да заклейми превръщането на „този празник на спомена за Христос, в крайна забрава за Него, давайки свобода на плътските удоволствия”.

Тръгнали от немскоезичите страни, през ХVII и ХVIII век коледните базари набират популярност из цяла западна Европа. Както и днес, по сергиите цвърчат скари, продават се топли напитки, сладкиши и подаръци. Разполагали ги най-често около църкви, където около коледното дърво работници, селяни, богомолци, пътешественици и благородници вдигали общи наздравици. Заради веселото настроение, а вероятно и по настояване на църквата, полицията във Франкфурт през 1869 г. разпорежда пазарът задължително да затваря по време на празничните литургии и да предлага само „истински коледни предмети“ – детски играчки, коледни елхи и сладкарски изделия. 

През ХIХ век коледните пазари се сблъскват с интересите на новопоявилите се в градските центрове универсални магазини. Те печелят битката с големи намаления и богато украсени щандове пред бляскавите си витрини. Пазарите са изтикани от градските власти към покрайнините, за да не пречат на „конния трафик” в центъра. И към 20-те години на миналия век от традиционните коледни тържищаима „само оскъдни останки”, според берлински вестник от епохата. 

Колкото и да е „нехристиянско”, традицията се възстановява през 30-те години на ХХ век, като въплъщение на немското величие и настъпващия нацистки режим. В помпозния му стил, пазарите оклоло гигантските коледни елхи се окичват с фойерверки, светлини и нацистки символи, сред бурета с бира, планини от вурстчета и коледни сладкиши - докато Втората световна война не слага край и на Третия райх, и на това празнично изобилие. 

Но коледните пазари възкръсват отново в бързо възстановяваща се Германия, обзета от жадно консуматорство след постните военни години. Днес страната е домакин на около 3000 коледни пазара, които обикновено отварят през последния уикенд на ноември и предлагат примамливи възможности за харчене на пари. 

От 50-те години на миналия век традицията се разпространява в цял свят. Всеки пазар е уникален, но някои залагат на скритото очарование на миналото – така, както коледният панаир Great Dickens в Сан Франциско пренася посетителите си в атмосферата на викторианския Лондон, или дрезденския Striezelmarkt, който тази година отбелязва своите 588 издания. В духа на нашето бурно време, коледният пазар в Берлин през 2016 г. се записа в историята и с жесток терористичен акт, отнел живота на 12 души.

Коледни базари се появиха и в социалистическа България през 80-те години на миналия век, когато находчиви предвестници на свободната търговия енергично приканваха гражданите „Хайде на благоденствието!”. Разбира се, източноправославните коледни пости бяха пренебрегнати, както е и днес, когато коледните пазари са просто едно голямо площадно парти, потопено в добрия дух на Коледа, сред ароматите на скара, греяно вино и сладкиши.