Пред съда застават все повече производства, застрашаващи климата

Съдът на кантона Цуг започва първото такова дело в Швейцария, заведено през юли от четирима жители на индонезийския остров Пари срещу най-големия производител на цимент в света  Holcim. Те обвиняват швейцарския промишлен гигант, че въглеродните емиси, отделени при дейностите му, имат своя дял в климатичните промени и съответно, в покачването на морското равнище и наводненията на острова, съобщи swissinfo.ch. 

Твърдението се основава на изчисления на Climate Accountability Institute, които показват, че от 1950 г. насам при дейностите на Holcim са отделени повече от 7 милиарда тона въглероден диоксид (CO2). Това количество представлява 0,42% от глобалните индустриални емисии на CO2 от 1750 г. насам и обвинението настоява производителят на цимент да плати пропорционално за своя исторически принос към изменението на климата, т.е., да покрие 0,42% от щетите, които са претърпели жителите на остров Пари вследствие на наводненията. 

Искът е за обезщетения по около CHF 3 500 на човек, които жителите ще инвестират в мерки за адаптация към условията на променящия се климат - засаждане на мангрови дървета и изграждане на язовири за контрол при бъдещи наводнения. Обвинението настоява също Holcim „незабавно и значително“ да намали своите емисии CO2, 

Под мотото „Призив за климатична справедливост“, случаят е част от кампания на Swiss Church Aid HEKS в сътрудничество с Европейския център за конституционни и човешки права и индонезийска екологична НПО. Те искат да се разграничат от обикновено хаотичните протести на природозащитници и да покажат, че има законни пътища за борба с климатичните промени.

Анализ на London School of Economics показва, че съдебните спорове все повече се превръщат в инструмент за налагане на ангажименти за климата. В базата данни на Центъра за изменение на климата към Колумбийския университет са изброени повече от 2000 подобни съдопроизводства, които се фокусират върху законодателството, политиката или науката по отношение на климатичните промени. Подобни дела се водят в повече от 40 индустриални страни, начело със САЩ. 

Доклад на Програмата на ООН за околната среда (UNEP) също установи, че в периода 2017 г. - 2020 г. случаите, свързани с климатични проблеми почти са се удвоили, включвайки предполагаеми нарушения на основни човешки права, като право на живот, здраве и др. 

Нидерландският съд вече разпореди на петролния гигант Royal Dutch Shell да намали своите емисии. През 2021 г. и германския съд наложи подобни мерки на BMW, Mercedes-Benz и Volkswagen. 

През 2015 г. перуански фермер поиска най-големият производител на електроенергия в Германия, RWE, да компенсира мерките, които неговият град е принуден да предприеме, за да се защити от топящия се близък ледник и очакваните от това наводнения. 

Материалният израз на искането отново беше пропорционален на дяла на RWE (0.47%) в глобалните въглеродни емисии и в съответните щети. След обжалване германски съд призна концепцията за историческа отговорност и през май тази година изпрати свои представители в Перу, за да проучат заплахата от наводнение от ледника и да оценят как емисиите на RWE са допринесли за този специфичен риск.