Изменението на климата: страдат и природата, и човекът

2022 г. бе белязана от гореща вълна, суша, пожари и наводнения. Тези екстремни климатични явления засегнаха милиони хора по света и струват милиарди евро.

Опустошителните наводнения в Пакистан прокудиха близо 8 милиона души. Според Световната метеорологична организация   хората в глобалния юг са най-засегнати, въпреки че са най-малко отговорни за изменението на климата.

Средната глобална температура вече е с 1,2°C над средната от прединдустриалната епоха. Междуправителственият панел по изменение на климата (IPCC) предупреди, че сме на път да надхвърлим глобалното затопляне с 3°C до 2030 г., което е повече от два пъти над лимита от 1,5°C, определен в Парижкото споразумение.

Това поставя Земята на кръстопът, където се пресичат няколко опасни повратни точки и това грози с катастрофални последици. Така че може да е твърде късно да се предотврати топенето на ледената шапка на Гренландия: за дълъг период от време това вече е довело до значително покачване на морското равнище.

Северната вечна замръзналост е друга бомба със закъснител, тъй като съдържа около 1600 милиарда тона въглерод (повече от два пъти повече от това в атмосферата днес). Сега този въглерод е заключен в земята, но ако вечната замръзналост се размрази, той ще навлезе в атмосферата и допълнително ще ускори глобалното затопляне.

Изменението на климата не само унищожава природата, каквато я познаваме, но също така засяга хората и се превръща в основен двигател на миграцията. Институтът за икономика и мир прогнозира, че до 2050 г. ще има най-малко 1,2 милиарда климатични бежанци. Това е невидима световна криза, защото тези, които напуснат домовете си поради изменението на климата, не получават статут на бежанци.

За да избегнем най-лошите последици от климатичната криза, трябва да намалим наполовина нашите емисии до 2030 г. Това ще изисква радикални промени, като се започне с 10-тте държави, които отговарят за 2/3 от емисиите на CO2.
 

Неправителствените организации изразяват съжаление за несъответствието между това, което трябва да се направи, и това, което реално се случва. Конференцията на ООН за климата COP 27 в Египет разкри рекорден брой лобисти за изкопаеми горива, а доклад показа, че петролните и газовите компании планират плашеща експанзия, която ще доведе до изпомпване на 115 милиарда тона CO2.

„Караме по магистралата към климатичния ад, без да сваляме краката си от педала на газта“, коментира ситуацията генералният секретар на ООН Антониу Гутериш.

В знак на протест срещу продължаващия добив на изкопаеми горива, климатичните активисти се насочиха към произведения на изкуството в музеите. Те бяха осъждани и заклеймени като "климатични терористи". Засега не са причинили голяма вреда, но ако политиците не вземат мерки, екологичното движение може да прибегне до по-радикални средства, отбелязва Euronews.