Избори по време на пандемия - кой как се справя

В Южна Корея се проведоха 21-вите парламентарни избори. Кандидати от 35 партии са в надпреварата за общо 300 места в парламента, предава ВВС. Близо 14 000 избирателни секции бяха отворени от 06:00 ч. местно време. Предварителните резултати се очаква да бъдат обявени още тази вечер. Никога в историята си Южна Корея не е отлагала избори, но как могат да се осъществят те по време на пандемия, без да да се рискува с разпространението ѝ? 

Основен приоритет на ЦИК е да гарантира безопасността на гласоподавателите. Предишните предизборни кампании в страната имат тенденция да са цветни, включващи танцови групи с причудливи тоалети. Този предизборен сезон е различен. По време на кампаниите в Сеул кандидатите са с ръкавици и маски за лице.  

Жителите на източноазиатската държава имаха възможност да дадат своя вот в избирателни секции чрез така нареченото ранно гласуване. За целта на 10 и 11 април в цялата страна бяха отворени 3508 избирателни секции. Тези два дни показаха рекордна активност, предава BBC. Според ЦИК над 11 милиона души (26,7%) от регистрираните гласоподаватели са дали своя вот предварително, за да избегнат тълпите. 

Основна предпазна мярка е измерването на температурата на всички избиратели. Хората със синдроми на респираторно заболяване или с температура над 37,5 градуса са насочвани към специално оборудвани секции в осем медицински ведомства. Маски, гумени ръкавици и дезинфекция на ръцете са сред препоръките, както и разстояние на хората поне на метър един от друг на опашките за бюлетини и кабините за гласуване.

С право на глас са всички навършили 18 г. към деня на изборите. Пациенти, страдащи от коронавирус, имаха възможност да използват дистанционно гласуване. Кабини за подаване на гласове са поставени и пред жилищни центрове и болници, където под специална грижа се намират стотици хора с леки симптоми. 

Поставените под карантина граждани, които са без симптоми, имаха право да напуснат домовете си, за да дадат своя вот. Това можеше да стане в секции, обособени в държавни изолационни центрове, след 18:00ч местно време, при приключване на публичното гласуване. Тези жители имаха забрана за използване на градски транспорт и можеха да се придвижат само с личните си автомобили или пеша. При завръщане по домовете си хората са се обаждали на здравните власти. В противен случай полицията започва да ги търси, споделят граждани пред BBC.

Южна Корея е една от страните, които първи се сблъскват с пандемията. В страната има 225 смъртни случая от 10 591 заболели и постоянно намаляващ брой на новозаразените след пика от 1189 души дневно на 29 февруари. 

През изминалото денонощие са регистрирани само 27 нови случая на заразяване - най-ниското ниво от 20 февруари. Без национална карантина и затваряне на бизнеса, страната е успяла да овладее кризата, твърдят експерти. Принос има експанзивната й програма за тестване и технологичният подход за проследяване на заразата. В бъдеще се планира да се използват електронни гривни за наблюдение на хората, поставени под карантина. 

„Въпреки опасенията относно личната неприкосновенност и ограничението на свободата на гражданите, властите се нуждаят от по-ефективни инструменти за контрол", заяви Йоон Тае Хо, високопоставен служител на Министерството на здравеопазването. 

Поне 47 държави са отложили провеждането на избори поради коронавирус, 
включително Шри Ланка, Франция, Великобритания и Етиопия. Други, като САЩ и Нова Зеландия, все още решават дали да продължат с предвидените кампании. Но експертите предупреждават, че продължаването или забавянето идва с риск не само за общественото здраве, но и за демокрацията. 

„Смятаме, че отлагането на избори звучи антидемократично - казва Тоби Джеймс, професор по политика и обществена политика в Университета на Източна Англия. - Но всъщност демокрацията би могла и да бъде подкопана чрез провеждането на избори в тези времена. Изборите са огромна логистична задача. Те отнемат години на планиране, много е трудно да се отмени такава подготовка." Както Джеймс подчертава, отлагането на избори не е нещо, което демократичните страни биха искали да прилагат също и поради практични причини. 

Австралийският щат Куинсланд продължи с местните си избори на 23 март, като държавната избирателна комисия ги определи като „изключително важни". Но имаше и обратна реакция. Медицински експерти заявиха, че провеждането на избори представлява „смъртоносен риск", а политическите експерти предупредиха, че може да има и по-нисък резултат.

Подобно на Южна Корея, държавата предприе предпазни мерки. Гласоподавателите бяха помолени да носят свои химикалки, дезинфектанти бяха осигурени до избирателните секции. На изолираните поради COVID-19 бе позволено да гласуват по телефона, а около 1/3 от населението гласува по време на периода на предсрочно гласуване, намалявайки броя на избирателите в деня на изборите. 

В Австралия гласуването е задължително и всеки, който не е гласувал в Куинсланд, е изправен пред възможна глоба в размер на 133,45 австралийски долара. Въпреки това ранните цифри определят избирателната активност на 75%, което е спад от около 83% от последните избори. 

Ниската избирателна активност е един от рисковете от провеждане на избори, по време на пандемията. Избирателната активност намалява също и в изборите за кмет на Франция в средата на март, както и в парламентарните избори на Мали, проведени две седмици по-късно. Подробна информация за демографските данни на избирателите не е публикувана, но Тоби Джеймс отбелязва, че някои рискови групи може да са избрали да не гласуват, което може да повлияе на окончателното преброяване. Критиците обвиняват австралийското правителство, че е трябвало да проведе цялото гласуване по електронен път.  

Въпреки че президентът на САЩ Доналд Тръмп твърди, че гласуването по електронна поща е „корумпирано и опасно" поради рисковете от измами с избиратели, експертите смятат, че електронното гласуване ще бъде ключово за всяка страна, провела избори по време на пандемията. 

През последните години в много страни все по-повече онлайн кампании набират скорост, а по време на пандемия могат да станат наистина важни. Хората, които нямат достъп до интернет, вече са маргинализирани и биха могли да станат още по-изолирани, ако не се вземат мерки. 

В една здрава демокрация изборите са време за обсъждане на широк кръг от теми. Но в момента наистина има само една доминираща такава. Провеждането на избори по време на криза означава, че обсъждането често се ограничава до това колко правилно реагира правителството в тези тежки времена. „Това не позволява да се обсъжда пълен набор от въпроси и наистина подкопава чувството за демокрация - заявява Джейс. - Такъв беше случаят по време на изборите в Куинсланд, където нямаше място за непандемични теми." 

Другият проблем е трудната комуникация с избирателите. Митингите и срещите с избиратели са невъзможни. Това открои и бившият премиер на Южна Корея Лий Нак-Йон по време на тазгодишната кампания. Той каза, че прегръдките и ръкостисканията могат да бъдат по-въздействащи от думите, но в момента социалното дистанциране ги изключва. „Този път ние сме ограничени да изразяваме чувството си", каза той пред CNN, докато провеждаше кампания в района на Сеул. Въпреки това беше забелязан да прегръща свой привърженик по време на кампанията. 

Още по-лоша е ситуацията в страни с държавни медии. Без митинги опозиционните партии имат още по-малък шанс да се изявят. 

Изправени пред всички тези проблеми и с разрастващата се криза в здравеопазването, някои страни избраха да отложат изборите си. Но и това идва с рискове, казват експертите. Това е така, защото изборите се необходими, за да се запази легитимността на законодателството.  

В друг австралийски щат, Нов Южен Уелс, изборите за местно правителство се забавят с една година, което означава, че кметовете и местните съветници, ще останат на власт още 12 месеца. 
Шри Ланка все още не е обявила нова дата, след като отмени парламентарните си избори, определени за 23 април. Отмяната остави острова в конституционно затруднение и парламентът вече беше разпуснат преди датата на изборите, така че технически страната няма парламент. 
Председателят на избирателната комисия Махинда Дешаприя заяви, че ще избере нова дата през май и че разсрочването е от жизненоважно значение за запазване на доверието на обществеността в процеса. Тя заявява, че всяко решение за забавяне на изборите трябва да се извършва с междупартийна подкрепа, за да се избегнат ситуации, при които лидерите взимат едностранни решения за удължаване на срокове. 

Когато държавите в крайна сметка проведат изборите си, те трябва да се уверят, че дистанционното гласуване е достъпно за всички, но също и да подготвят санитаризирани избирателни секции.  

Изборите са само една част от функциониращата демокрация. В някои страни лидерите са поели извънредни правомощия, които им позволяват да ограничат свободата на населението, за да могат да контролират смъртоносното разпространение на вируса. 

В Нова Зеландия правителството обяви извънредно положение за втори път в историята на страната и получи широки правомощия, включително правото да затваря пътища. Също така създаде специална комисия, ръководена от лидера на основната опозиционна партия, която да им позволи да разгледат правилно ситуацията относно коронавируса при липса на заседаващ парламент. 

За разлика от него, унгарският парламент гласува да позволи на крайно десния премиер на страната Виктор Орбан да управлява с указ за неопределено време, за да се бори с пандемията, което предизвиква опасения, че този ход може да бъде експлоатация на властта.    
„Вече виждаме лидери да използват пандемията като извинение за придобиване на повече власт и за налагане на мерки, които са там за неопределено време, и би било много, много трудно да се върнат обратно", отбеляза Сара Репичи, вицепрезидент по въпросите на изследването и анализа на демократичната неправителствена организация Freedom House. „Истинският тест ще бъде след приключването на пандемията. Това, което знаем, е, че ще бъде голям тест за демокрацията по целия свят."