Китай се опита да купи Африка и може би падна в собствения си капан

Новинарската агенция цитира част от доклада „Дълговият дистрес в Африка и ролята на Китай” на лондонския мозъчен тръст Chatham House: „Китай може би се озова в дългов капан, оплитайки се във все по-сложни отношения с настоятелните си африкански партньори”.

Икономическите последици от пандемията и войната на Русия в Украйна подкопаха възможностите на много африкански нации да обслужват дълговете си. Според Световната банка и Международния валутен фонд, континентът върви към платежна криза. 

От общо 54 африкански държави, Китай е кредитирал и инвестирал в 47, като в риск от дългово затруднение са 22 от тях. Ангола дължи най-много - $ 42,6 милиарда, следвана от Етиопия с $13,7 милиарда, Замбия – с $ 9,8 милиарда, Кения – с $ 9,2 милиарда и т.н., като една част от страните-длъжници вече са в просрочие, а останалите са на ръба да го допуснат.

Притеснени от неспособността на много африкански нации да изплащат заемите си, китайските институции намалиха кредитирането за Африка. От пика с $ 28,4 милиарда кредити през 2016 г., през 2019 г. Китай е раздал само $ 8,2 милиарда и едва $ 1,9 милиарда през 2020 г.

Въпреки спада, в този модел поличическите цели може би са основното. Няма друго обяснение за отпускането на кредити и инвестици от $ 1.4 милиарда за инфаструктурни проекти например в Джибути, в периода от 2012 г. до 2020 г., след като се знае, че годишният БВП на малката държава на Африканския рог е приблизително колкото стойността на продукцията, произвеждана от китайската икономика за два часа. 

Така че, единствен гарант поне в случая остават политическите съображения. Китай е създал свой военен пост само на шест мили от американската военна база в Джибути, на тесния пролив Баб-ел-Мандеб, през който минава около 30% от световното корабоплаване на път за Червено море и Суецкия канал.

„Джибути е в затруднено положение, но страната може да е твърде важна за Китай, изправен пред дилемата дали да настоява по-твърдо за правото си да получава плащания по кредитите, или да поддържа по-сговорчив подход, за да запази политическото си влияние”, казват от Chatham House,

Според тях, нещата могат да се развият в два противоположни сценария. Водейки се от първоначалния инстинкт да се справи с проблемното изплащане на дълговете, Китай може да навлезе в дълъг лабиринт на друстранни преговори без ясен изход. На другия полюс е традиционната практика срещу неизправни длъжници, а именно изземването на значителни инфраструктурни активи като пристанища, железопътни линии или електропреносни мрежи, но според аналитиците, това би било "особено пагубно”. 

„Дипломацията на дълговия капан“ не е невъзможна, посочва докладът, но предупреждава, че е трудно да се предвиди „стратегическата и политическа цена” на подобен развой в глобалните стремежи на Китай.