Вечният цвят на изкушението

От нежното розово на кралските метреси до ярко розовото на момичетата от таблоидите, розовото си е спечелило репутацията на провокативен цвят за онези, които се осмеляват да го носят.

Въпреки различните му нюанси и сложността на културното му значение, това е цвят, който често се маркира със същите конотации на женствена фриволност и разкош – независимо дали е момичешки и невинен, или женствен и еротичен.

До такава степен, че на богомолците в църква в Северен Лондон беше наредено да премахнат розовите столове, след като църковен съдия заяви, че изборът на цветова схема може да „предизвика недоумение“.

Тази розова паника поражда въпроса: защо розовото е толкова противоречиво?

Кратък поглед върху неговата доста пъстра история в западния свят разкрива асоциации, които едновременно оформят и предизвикват значението на розовото.

Миналото на розовото

Според историчката Валери Стийл раждането на розовото в съвременната мода започва през 18 век. През този период розовото се е превърнало в предпочитан цвят сред придворните елити на западния свят, включително кралски особи и аристократи.

Развитието в производството на багрила и склонността на френския двор към авангардни облекла осигуряват перфектното съчетание, за да започне успехът на розовото като нововъзникваща модна добавка.

Може би най-инструменталното влияние върху силата на розовото има мадам дьо Помпадур – любовницата на крал Луи XV. Тя често е изобразявана от художника Франсоа Буше, облечена в характерните за нея розови рокли и обувки, най-вече в неговата картина от 1759 г. „Мадам дьо Помпадур“.

В картината му от 1758 г. „Мадам дьо Помпадур в нейния будуар“ тя е показана да нанася руж от кутия козметика – зачервените бузи означават женска сексуалност. За Стийл розовият цвят в този период се свързва както с лекомислието на френската висша мода, така и с еротизирането на бялата женственост.

От двора на 18-ти век до дома на 20-ти век, розовото придобива още повече популярност през 50-те години на миналия век. Както пише британският професор по история на дизайна Пени Спарк: „Свързано с идеята за женското детство, розовото представя акцента върху отличителността на половете, който е в основата на обществото от 1950 г., гарантирайки, че жените са жени, а мъжете са мъже.“

Независимо дали украсява първи дами, холивудски звезди или домакини, розовото в тази епоха представлява традиционна женственост, основана на фиксирани роли на пола.

Емблематичната розова рокля на Мерилин Монро в „Джентълменът предпочита блондинки“ (1953 г.), съчетана с нейните филмови роли на „тъпа блондинка“ и пищното й минало, работят заедно, за да утвърдят звездата като секс символ, желан от публиката. Както твърди филмовият учен Ричард Дайър, Монро представлява олицетворение на секса в американското общество от 50-те години на миналия век.

От другата страна на скалата, първата дама на Съединените щати Мейми Айзенхауер – съпруга на президента Дуайт Д. Айзенхауер (1953-1961) – култивира имиджа на идеалната домакиня чрез известните си визии „Първа дама в розово“.

Зашеметяващият й тоалет за инагурацията от 1953 г. беше искряща розова рокля, бродирана с повече от 2000 кристала. Тя беше добре известна с любовта си към всичко розово и преобрази Белия дом с този цветен декор до такава степен, че персоналът на домакинството го нарича „Розов дворец“.

Пънк и протест

След 50-те години розовото се отдалечи от асоциациите си с конхормизъм и пое нова цел: съпротива.

Пол Симонън, басист на английската пънк група The Clash, фамозно заявява, че „розовото е единственият истински рокендрол цвят“.

Със сигурност можем да видим това в начина, по който пънк музикантите присвояват отново сладките и момичешки конотации на розовото, за да създадат подривни изпълнения.

За изпълнението си през 1999 г. в Гластънбъри Кортни Лав от Хоул – известна със своите сурови и дрезгави вокали – неочаквано смени бунтарската си гръндж визия с розов костюм от балетни пантофки и криле на фея.

Розовото е и цветът на феминисткия активизъм. Маршът на жените през 2017 г. видя протестиращите да излизат по улиците с розови „шапки-вагини“.

Те отговаряха на запис на тогавашния президент Доналд Тръмп, в който се хвали как хваща жените „за котето“.

Тази изрична връзка между розовото, женските гениталии и активизма е феминистко изявление, което подчертава липсата на автономия на жените над собствените им тела в едно патриархално общество.

Рехабилитацията на розовото

Асоциациите с розовото не са фиксирани, а гъвкави. Независимо дали се носи от филмови звезди, музиканти или известни личности, цветът придобива нови значения чрез ирония и рекултивация.

Филмът „Професия: блондинка“ от 2001 г. подкопава свързаните с пола стереотипи за „тъпа блондинка“, асоциирани с носенето на розово, като проследява успехите на момиче от женски клуб, което учи в юридическо училище.

Когато Мадона облече розовата си визия на Материално момиче, тя се позиционира като новата Мерилин Монро: руса бомба за ерата на Втората вълна на феминизма. Тя преработи трагичната слава на Монро в разказ за женското овластяване и оцеляване.

В TikTok, трендът #Bimbo включва жени създатели на съдържание, намиращи вдъхновение в някога пренебрежителния етикет „bimbo“. Техните видеоклипове възстановяват реномето на цвета като игрива естетика и нов феминистки начин на живот.

Въпреки дългогодишните си асоциации с женската фриволност и разкош, розовото последователно се доказва като трансгресивен цвят. Движи се в крак с времето и не се свени да пародира собственото си минало.

Ако изненадващата поява на Парис Хилтън на пистата по-рано тази година в искрящо розово булчинско облекло на Versace ни казва нещо, то е, че розовото никога не трябва да се подценява. Все още има силата да шокира, очарова и да направи изявление.