От столица на „мрачния Албион” Лондон се превръща в рай за колоездачите

Мегаполисът, дом на 8.8 милиона души, с перспектива до 2030 г. да станат 9.4 милиона, още пази ужасяващия спомен за големия смог през 1952 г., който отне живота на 12 000 души, в най-голямото и най-опасно замърсяване на въздуха, породено от злощастно съчетание на трафик, масово отопление с твърди горива и специфични климатични условия.

Последните данни от британското министерство на транспорта обаче разкриват различна картина, отбелязва Euronews.. За 10 години трафикът в Лондон е намалял средно с 10%, със спад в Уестминстър с 28%, а в Калъм –  с 21%. Тенденцията изглежда е постоянна, след като тази година трафикът се е облекчил с още 6%, в сравнение дори със замрелия транспорт по време на пандемията.

Според експерти, тази обнадеждаваща статистика се дължи на три ключови мерки на Лондонското кметство. Първата – „Такса Задръстване” (Congestion Charge) е въведена още през 2003 г., по примера на Сингапур. Идеята е проста: ако искате да се движите с колата си в центъра през пиковите часове, плащате £15.

През 2008 г. градската управа направи следващата крачка, като определи зони с ниски емисии. където в определени часове не могат да се движат големи търговски превозни средства, включително камионите за зареждане на магазините. И третата стъпка, въведена през 2019 г. е определянето на зони с ултра ниски емисии (ULEZ). Ако се движат в тях, водачи, чиито автомобили не отговарят на нормите за замърсяване, също подлежат на глоби, но определено избират да не влизат в ULEZ в определените часови граници.

Последователно приложени, трите мерки „изтеглят” средно 21 000 превозни средства на ден от центъра на Лондон. А след въвеждането на ULEZ, трафикът е намалял общо с 11%, при спад в Челси, Хамърсмит и Фулъм от 15% и в лондонското Сити – 17%.

Намаляването на колите разви новата страст на лондончани - колоезденето. За последните 10 години велосипедният трафик в Лондон се е увеличил с 66%, като за същия период велоинфраструктурата се е разраснала така, че днес двойно повече лондончани живеят на по-малко от 400 м. до градските веломаршрути. 

„Това създава у хората чувство за комфорт, безопасност и увереност”, казват анализаторите на обществените нагласи, отбелязвайки и още един принос на колоезденето - скок във велотуризма, тъй като кампаниите World Naked Bike Ride вече привичат и все повече участници от цялото Обединеното кралство, а и от чужбина. 

Едновременно транспорт и физическа активност, колоезденето в Лондон особено скача след 2012 г., с въвеждането на най-голямата в Европа схема за велосипеди под наем, предлагаща вече 12 000 велосипеда, които миналата година са били наети почти 11 милиона пъти. Градът иска до 2030 г. да намали с 27% емисиите от двигателите с вътрешно горене и една от стъпките е растежа на велосипедната инфраструктура. 

Друго перспективно решение е разработването на дигитални мултимодални програми за планиране на градската мобилност – област, в която Антверпен, Виена, Хелзинки, Хановер и Милано са пионери. Най-общо казано, тези схеми, достъпни онлайн, насочват жителите на градовете към маршрути, които им позволяват да достигнат от точка А до точка Б, без да използват личен или обществен автомобилен транспорт. 

За европейските градове, които се задъхват от замърсения си въздух, включително София, можем само да кажем – има челен опит.