„Най-зелената” енергия вече е факт

Светът преминава към възобновяеми енергийни източници – може би не толкова бързо, колкото ни се иска, но вятърните турбини и слънчевите панели стават все по-чест елемент от пейзажа в целия свят. Символично наричаме генерираната от тях енергия „зелена”, но терминът вече има и буквалното си измерение – учени са създали жива „биослънчева клетка”, която използва фотосинтезата, пише Euronews Green.

Основа на бъдещата устойчива технология за добив на супер-зелена елестроенергия е един храст от групата на сукулентите – растения, чиито листа са покрити с по-плътна от обичайното обвивка с цел да задържат повече вода. 

Избраният сукулентен храст, наречен „ледено растение” е единият от водещите елементи в откритието на учени от Американското химическо общество. Другият е улавянето на електронния поток, задвижван в растението при процеса на фотосинтезата. 

Потоци електрони се движат във всяка жива клетка, но при растенията енергийният им източник е слънчевата светлина,  а суровината, чиято преработка задвижват - въглеродният диоксид (СО2), извлечен от атмосферата. При фотосинтезата -  това природно „перпетуум мобиле” - растенията абсорбират СО2 от въздуха, а активираните от слънчевата светлина електронни потоци  отключват биохимични процеси, при които СО2 се преобразува в кислород и захари. С тях растението се храни, излъчвайки кислорода обратно в атмосферата. 

„Това означава, че живите фотосинтезиращи клетки непрекъснато произвеждат поток от електрони, които могат да бъдат изтеглени като „фототок“ и използвани за захранване на външна верига“, се казва в научното съобщение на химиците.

За да „издърпат“ електроенергията от клетките, изследователите са вмъкнали електрически проводници в листата на сукулентното „ледено растение”, установявайки във всяко от листата му напрежение от 0,28 V. Следващото предизвиктелство пред учените е да свържат в мрежа отделните листа, за да получат на изхода по-високо напрежение.

Ако технологията се усъвършенства и превърне подходящи растения в източник на супер-зелена електроенергия, това ще бъде пореден принос на земната флора за живота на нашата планета. Растенията ни хранят и обличат, предоставяйки ни ключови за цивилизацията суровини, напр. хартията. Фотосинтезата практически поддържа баланса от газове в земната атмосфера, захранвайки я непрекъснато с „отработения” кислород, който дишаме, и поглъщайки въглероден диоксид. 

Днес бихме определили този непрекъснат процес и като декарбонизация, т.е., това, към което отчаяно се стремим, за да предотвратим глобалното затопляне и климатичните промени. Уроците на природата нямат край, упорито насочвайки най-пакостливите си деца – хората – към заложените в нея възможности за природосъобразен живот.