Хенри Кисинджър: Как да избегнем нова световна война

Лидерите на Европа потънаха в сън, по думите на историка Кристофър Кларк, в конфликт, в който никой от тях не би влязъл, ако през 1918 г. бяха предвидили край на войните в света.

В предишните десетилетия те изразиха съперничеството си, като създадоха две групи от съюзи, чиито стратегии бяха свързани със съответни графици за мобилизация. В резултат на това през 1914 г. убийството на австрийския престолонаследник в Сараево от сръбски националист позволи избухването на обща война, когато Германия приложи универсалния си план да победи Франция, като атакува неутрална Белгия от другата страна.

Нациите в Европа, недостатъчно осъзнаващи как технологията е укрепила съответните им армии, се заеха да си причиняват хаос една друга по безпрецедентен начин. През август 1916 г., след две години война и милиони жертви, основните враждуващи страни на Запад (Великобритания, Франция и Германия) започват да търсят начини за прекратяване на клането.

На изток съперниците Австрия и Русия са протегнали подобни пипала. Тъй като никакъв възможен компромис не можеше да оправдае вече направените жертви и тъй като никой не искаше да създаде впечатление за слабост, различните лидери се поколебаха да започнат официален мирен процес.

Затова потърсиха американско посредничество. Изследванията на полковник Едуард Хаус, личният емисар на президента Удроу Уилсън, показаха, че един свят, основан на променено статукво, е близо. Въпреки това Уилсън, въпреки че имаше желание и в крайна сметка нетърпелив да посредничи, отложи това до президентските избори през ноември. Дотогава британската офанзива при Сома и германската офанзива при Вердюн добавиха още два милиона жертви.

Дали светът днес е в подобна повратна точка в Украйна, тъй като зимата слага пауза на широкомащабните военни действия там? Многократно съм изразявал подкрепата си за военните усилия на съюзниците за предотвратяване на руската агресия в Украйна. Но наближава моментът да надграждаме вече направените стратегически промени и да ги интегрираме в нова структура, насочена към постигане на мир чрез преговори.

Украйна за първи път в съвременната история се превърна в голяма държава в Централна Европа. С помощта на своите съюзници и вдъхновението на своя президент Володимир Зеленски, Украйна възпрепятства руските конвенционални сили, които бяха надвиснали над Европа след Втората световна война. А международната система, включително Китай, се противопоставя на руската заплаха или на използването на нейните ядрени оръжия.

Този процес постави на обсъждане първоначалните въпроси за членството на Украйна в НАТО. Украйна се сдоби с една от най-големите и ефективни сухопътни армии в Европа, оборудвана от Америка и нейните съюзници. Мирният процес трябва да обвърже Украйна с НАТО, както и да се изрази това. Алтернативата на неутралитета вече няма смисъл, особено след присъединяването на Финландия и Швеция към НАТО.

Ето защо миналия май препоръчах да се установи линия на прекратяване на огъня по границите, които съществуваха там, където войната започна на 24 февруари. Русия ще възвърне своите завоевания оттам, но не и територията, която окупира преди почти десетилетие, включително Крим. Тази територия може да стане обект на преговори след прекратяването на огъня.

Ако предвоенната разделителна линия между Украйна и Русия не може да бъде постигната с бой или с преговори, може да се прибегне до принципа на самоопределение. Референдумите за самоопределение под международно наблюдение биха могли да се приложат към особените територии, които са сменяли собствениците си многократно през вековете.

Целта на мирния процес ще бъде двойна: да се потвърди свободата на Украйна и да се определи нова международна структура, особено за Централна и Източна Европа. В крайна сметка Русия трябва да намери място в този ред.

За някои предпочитаният изход е Русия да се превърне в безсилна от войната. Аз не съм съгласен. Въпреки цялата си склонност към насилие, Русия има решаващ принос за глобалното равновесие и баланса на силите повече от половин хилядолетие. Историческата й роля не бива да се подценява.

 Военните провали на Русия не премахнаха нейния глобален ядрен капацитет, позволявайки й да заплаши с ескалация в Украйна. Дори ако този капацитет намалее, разпадането на Русия или унищожаването на нейния капацитет за стратегическа политика може да превърне нейната територия, обхващаща 11 часови зони, в оспорван вакуум.

Съперничещите си общества могат да решат да разрешат споровете си чрез насилие. Други страни може да се опитат да разширят претенциите си със сила. Всички тези опасности ще бъдат изострени от наличието на хиляди ядрени оръжия, превръщайки Русия в една от двете най-големи ядрени сили в света.

Докато световните лидери се стремят да сложат край на война, в която две ядрени сили се състезават срещу конвенционално въоръжена нация, те трябва също така да обмислят въздействието върху този конфликт и дългосрочната стратегия на възникващите високи технологии и изкуствен интелект. Вече съществуват автономни оръжия, способни да идентифицират, оценяват и насочват собствените си възприемани заплахи и по този начин са способни да започнат собствена война.

Все още не съществува теория за този нахлуващ свят и консултантските усилия по темата все още не са разработени, може би защото смислените преговори могат да разкрият нови открития, а самото това откритие представлява риск за бъдещето. Преодоляването на пропастта между напредналите технологии и концепцията за стратегии за тяхното контролиране или дори разбирането на пълните им последици днес е също толкова важно предизвикателство, колкото и изменението на климата, и изисква лидери, които разбират както технологията, така и историята.

Желанието за мир и ред има два компонента, които понякога се разглеждат като противоречиви: търсенето на елементи на сигурност и изискването за действия на помирение. Ако не можем да постигнем и двете, не можем да постигнем нищо. Пътят на дипломацията може да изглежда труден и разочароващ. Но напредъкът към него изисква както далновидност, така и смелост за предприемане на пътешествието.

От списание Spectator