Българите, които определят здравето си като добро, са 2, 7 милиона

По време на Преброяване 2021 е получена информация за три основни характеристики на здравния статус на населението: самооценка на здравето, наличие на ограничения в ежедневните дейности поради здравословен проблем (лица с ограничение) и хора с увреждания. 

Самооценка на здравето

Към 7 септември 2021 г. най-големи са броят и относителният дял на лицата, които самоопределят здравето си като добро - 2 700 039 (45,7%), следвани от много добро - 1 558 163 (26,4%), и задоволително - 1 086 981 (18,4%). Като лошо и много лошо оценяват здравето си съответно 221 988 и 46 819 души, или 3,8 и 0,8% (фиг. 1). Лицата, които са посочили, че не могат да определят, са 77 354 (1,3%). Отговор „Не желая да отговоря“ са отбелязали 211 764, или 3,6% от отговорилите лица. 

Фиг. 1. Структура на населението по самооценка на здравето към 7 септември 2021 година

Самооценката на здравето в голяма степен зависи от пола и възрастта на лицата (фиг. 2). Мъжете са по-позитивни и по-често определят здравето си като много добро и добро (74.8%) в сравнение с жените (69.6%). Няма разлика по пол при разпределението на лицата, които не могат да определят здравето си - 1.2% от мъжете и 1.4% от жените, отговорили на въпроса. Не желаят да отговорят на въпроса 3.5% от мъжете и 3.6% от жените. 

Възрастта оказва съществено влияние при даваната самооценка на здравето. За децата на възраст 0 - 14 години като много добро или добро е оценено здравето на 93,3% от момчетата и на 93,6% от момичетата. Няма разлика по пол при определянето на здравето им като лошо (по 0,2%) и много лошо (по 0,1%), както и за тези, за които не е определено (по 0,8%) или не желаят да отговорят на въпроса (по 3,3%). 

С повишаването на възрастта намалява броят и съответно делът на населението с добро или много добро здраве, а се увеличават лицата, които оценяват здравето си като задоволително, лошо и много лошо. Сред най-възрастните, на 65 и повече години, като много добро и добро оценяват здравето си 43,4% от мъжете и 37,3% от жените. Задоволително е то за 40,0% от мъжете и 43,3% от жените. В тази възрастова група най-голям е делът на лицата, които не могат да оценят своето здраве - 1,8% от мъжете и 2,0% от жените, отговорили на доброволния въпрос. 

Значителни са различията в самооценката на здравето в зависимост от етническата група, към която се определят преброяваните лица. Определилите се като българиса най-критични при самооценката на своето здраве. В сравнение с останалите етноси сред тях най-малък е делът на лицата, определящи здравето си като добро или много добро (71,1%). Като задоволително оценяват здравето си 19,2% от самоопределилите се като българи, а 4,6% - като лошо или много лошо. В тази група са най-големи дяловете на тези, които не могат да оценят здравето си (1,4%) или не желаят да отговорят на въпроса (3,6%).

Най-позитивни са лицата от ромския етнос, 85,1% от които определят здравето си като много добро или добро. В сравнение с останалите етноси в страната сред ромите са най-ниски дяловете на лицата, определящи здравето си като задоволително (10,0%), лошо или много лошо (3,3%), както и делът на тези, които не желаят да отговорят на въпроса (1,1%). Само 0,5% от ромите не могат да оценят своето здраве.

Лица с ограничения

Към 7 септември 2021 г. 153 242 души, или 2,6% от лицата, отговорили на доброволния въпрос, са били силно ограничени при извършване на обичайните за хората дейности поради здравословен проблем през последните шест и повече месеца Ограничени, но не толкова силно, са били 381 805, или 6,5%. Не са били ограничени 4 795 642 души, или 81,2%. Не могат да определят 220 500 души, или 3,7%, а 351 919, или 6,0% от лицата не желаят да отговорят на въпроса.

Възрастта е определяща по отношение на разпределението на лицата с ограничения. Сред децата на възраст до 14 години 2,0% са били ограничени при извършване на обичайните за хората дейности поради здравословен проблем, а 88,4% не са имали ограничения през последните шест и повече месеца. С увеличаване на възрастта делът на лицата с ограничение нараства до 8,8% във възрастовата група 45 - 64 години и 19.8% сред най-възрастните на 65 и повече години. 

 Сред лицата от българския етнос 81,0% не са били ограничени в своята ежедневна дейност през последните шест и повече месеца поради здравословен проблем. Относителните дялове на лицата, изпитващи силни (2,7%)  и не толкова силни ограничения (6,7%), са по-големи в сравнение с тези сред останалите етнически групи на населението. Тук по-големи са и дяловете на лицата, които не желаят да отговорят на въпроса, и на тези, които не могат да определят наличие на ограничение в дейността си. 

Без ограничения в ежедневната си дейност са близо 84% от турската етническа група и 88% от ромската. За тази категория лица сред останалите етнически групи относителният дял е близо 86%. Ограничения (силно и не толкова силно) изпиват 8,5% от турската етническа група и 4,8% от ромите. За лицата от останалите етноси делът е 8,2%.

Хора с увреждания

Към 7 септември 2021 г. призната трайно намалена работоспособност или степен на увреждане имат 654 547 лица. От тях 22 248 са деца, а 632 299 са лицата на възраст 16 и повече навършени години.

Сред лицата на възраст 16 и повече години в структурата по степен на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане най-голям е броят и съответно относителният дял на лицата в групата от 71 до 90% - 225 342, или 35,6% от лицата с увреждания, за които има налична информация по този въпрос. Следва групата от 50 до 70%, в която се отнасят 218 038 лица, или 34,5%. Групата с най-тежки увреждания - над 90%, включва 135 137 лица на възраст 16 и повече години, или 21,4% от лицата с увреждания в тази възрастова група. Най-малък е делът на лицата с до 50% трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане - 53 782, или 8,5%.

Разпределението на децата по степен на увреждане показва, че най-многобройна е групата на тези с 50 до 70% вид и степен на увреждане - 8 984, или 40,4% от децата с увреждания. Следва групата от 71 до 90% - 5 931 деца, или 26,7%. С най-тежки увреждания - над 90%, са 4 992 деца, или 22,4%, а най-малобройна е групата на децата с до 50% вид и степен на увреждане - 2 341, или 10,5%.

Към 7 септември 2021 г. на всеки 1 000 души на възраст 16 и повече години 124 са с увреждания. По-висока е стойността на коефициента за жените (129 на 1 000 жени), отколкото за мъжете (118 на 1 000 души от съответното население). Сред момчетата на възраст до 16 години на 1 000 момчета 31 са с увреждане. За момичетата показателят е 22 на 1 000 души от съответното население.

С нарастване на възрастта се увеличава броят на лицата с увреждания. При лицата до 16 години на 1 000 души 27 са с увреждания, докато сред възрастното население на 80 и повече години показателят е 262 на 1 000.

Най-голям е абсолютният брой на лицата с трайно намалена работоспособност или степен на увреждане във възрастовата група 60 - 69 години - 175 267 лица. На 1 000 души от населението в тази възрастова група 202 са с увреждания.

С нарастването на възрастта се променя и структурата на хората с увреждания в зависимост от степента на увреждане. Във всички възрастови групи с най-малки относителни дялове са лицата, за които е установена най-ниска степен (до 50%) на намалена работоспособност. С увеличаването на възрастта намалява делът на хората, които имат до 50% трайно намалена работоспособност или степен на увреждане, като сред най-възрастните - на 80 и повече години, този дял е 6,3%. 

Лицата с трайно намалена работоспособност от 50 до 70% са с най-голям относителен дял във възрастите 50 - 59 години (46,6%), 60 - 69 години (41,1%) и при децата - 40.4%. 

Групата с най-висок процент трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане (над 90%) общо за страната съставлява 21,4% от всички лица с увреждания. Най-нисък е делът ѝ във възрастовата група 50 - 59 години (14,6%), а най-голям - сред най-възрастните (34,3%).

Фиг. 2. Лица с увреждания по пол и възрастови групи на 1 000 души от населението към 7 септември 2021 година

Хора с увреждания и етнос

Сред лицата на възраст 16 и повече години в зависимост от етническата група, към която се самоопределят, най-висок е интензитетът за турската етническа група - 127 на 1 000 са лица с увреждания. Сред българите на 1 000 души от населението на възраст 16 и повече години за 121 са установени увреждания. При ромите този показател е 108 на 1 000 души от населението на тази възраст. Най-ниска е стойността на коефициента за лицата, самоопределили се към други етнически групи - 85 на 1 000 души.

При децата най-висок е коефициентът на разпространение на уврежданията за ромската етническа група - 28 на 1 000 деца са с увреждания. Сред децата от българския етнос интензитетът е 22 на 1 000, като стойността му е незначително по-висока от този за турската етническа група (21 на 1 000). Както при лицата на възраст 16 и повече години и при децата най-малко са с увреждания сред самоопределилите се към друг етнос.

Хора с увреждания и образование

Данните от Преброяване 2021 показват, че лицата с увреждания са с по-ниско образователно ниво  в сравнение с тези, които нямат увреждания. Към 7 септември    2021 г. най-много лица с призната трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане има сред никога непосещавалите училище както за децата (327 на 1 000), така и за лицата на възраст 16 и повече години (349 на 1 000). Сред населението с незавършено начално образование на 1 000 души над 16 години 186 са с увреждания, а при децата - 32. Сходни са коефициентите на интензитет и за лицата с начално и основно образование.

Много по-нисък е интензитетът на хората с увреждания, сред населението, което има по-висока степен на завършено образование. На 1 000 лица на възраст 16 и повече години със средно образование 124 имат намалена работоспособност/степен на увреждане. Най-ниско е равнището на този показател за лицата, които имат висше образование - 81 лица с увреждания на 1 000 души от висшистите сред населението на възраст 16 и повече години. Установените различия в разпространението на уврежданията сред населението с различна образователна степен може да се обясни с обстоятелството, че настъпилите увреждания на хората ограничават техните възможности за придобиване на по-високо образование и от друга страна, хората с по-ниско или без образование са изложени на по-голям риск за увреждане на здравето им в тяхната трудова заетост.