Чии джобове пълни световната криза с ценитe на храните

Така че, ако говорим за криза, нека не я наричаме криза в продоволствието, а криза в цените, препоръчва theconversation.com. Обяснението?  Докато цените застрашават продоволствената сигурност, големите търговци печелят. Те следят „на къде духа вятъра” в цените и постигат огромни печалби, като или трупат и задържат хранителни стоки, или наводняват пазара с тях.

Но не се търгуват само физическите хранителни продукти. На финансовия пазар с храни играят производители и потребители, банки, брокери и инвеститори, чиято дейност често се нарича „търговия с хартия”, защото огромен дял от сделките заемат фючърсните договори, а не действителна селскостопанска продукция - и това е обичайна дейност за стоковите борси по света. 

Търговците могат да купуват или да продават на тези борси, използвайки „дълги” или „къси” позиции и договори, повечето от които приключват преди датата на доставка на реалната стока. Търговецът просто прави депозит на борсата, без да притежава реколтата или без дори да я получи от производителя, за да се възползва (или не) от варирането в цените. Ако реколтата предварди края на договора, може да я приеме на склад и след това да я предложи, когато прецени за най-изгодно.

Всичко това от една страна насърчава спекулациите, но същевременно стоковите борси помагат на производителите, потребителите и търговците да управляват риска. Залагайки например на прогнозата, че цените ще паднат, един фермер може да заеме къса позиция на цената на пшеницата чрез договор, който приключва близо до момента на прибиране на реколтата. Ако цените паднат, докато реколтата още зрее, договорът печели от заложената стойност и компенсира загубите на фермера. Това е като застраховка, която му позволява да планира финансите си предварително, още когато засява бъдещата  реколта.

За да работи управлението на риска обаче, физическата цена на стоката трябва да следва фючърсната цена. За да се гарантира тази тясна връзка, цената на физическия договор се основава на цената на конкретен фючърсен договор. Например фючърсният договор за суровия сорт Brent, търгуван на Intercontinental Exchange, е световно приет еталон за определен вид петрол. Световните цени на храните се определят по подобен начин на финансовите фючърсни пазари.

„Парадигмата на ефективния пазар“ гласи, че фючърсната цена отразява цялата пазарна информация, т.е., условията на търсене и предлагане. И само тази фундаментална информация трябва да бъде основа на търговията. Изследвания обаче показват, че търговците използват различни стратегии, за да заобиколят пазарните основи. Често това формира цените на храните и означава, че високите ценови върхове не винаги са сигнал за недостиг, а са по-скоро резултат на финансови спекулации, както показа полудялата спекулативна активност на хранителните пазари през 2020 г.

И настоящата хранителна криза е по-скоро ценова, отколкото продоволствена. Но това не означава, че няма недостиг на храни. Високите цени удрят най-вече бедните страни, които нямат финансов ресурс или складова инфраструктура, за да осигурят снабдяването на населението си. В същото време, глобалните търговци на храни (в редица случаи - държавни), трупат запаси, изчаквайки цените да нараснат, което допълнително намалява предлагането. Ето как кризата с цените може да означава и криза с доставката на храни.

И когато спекулациите създадат пропаст между реалните условия на предлагането и търсенето на храни, опустошителните последици за глобалната продоволствената сигурност няма да закъснеят.