Теньо Гогов: От нечестен човек не става разказвач

Сценарист в „Шоуто на Слави Трифонов“, „Столичани в повече“, „Ние, нашите и вашите“. Автор и водещ на комедийните риалити рубрики: „Героите на Теньо“, „Един известен в неизвестното“, „Седмичен коментар“ („Нека говорят“).
 

Може ли комедията да бъде научена?

Всичко може да бъде научено, зависи от мотивацията. Да обикнеш комедията е като да обикнеш собствените си слабости или поне да ги приемеш.

Един от близките ми приятели, с които професията ме срещна, също сценарист, е човек, който може да унищожи сам себе си с ирония за около 1 минута.  Когато видиш човек да прави нещо такова, на първо четене е стряскащо. Защото виждаш някой, който се бичува, както няма да го направи и най-големият му враг. Но на второ четене изглежда по друг начин.

На второ четене си казваш, че този човек се познава доста добре. После си казваш, че знае къде биха го „стреляли“ евентуалните му недоброжелатели. И най-накрая си казваш, че човекът действа доста хитро и находчиво, защото след този „огън по себе си“, евентуалният враг е обезоръжен. Той просто не знае какво повече да каже срещу теб и затова си трае!

Комедията е форма на това да вземеш контрол върху неблагоприятните и неудобни фактори в живота. Някак си да обуздаеш необуздаемото. Или поне привидно да изглежда така.

Вие сте сценарист, писател, вдъхновител, ментор, композитор и певец. Има ли скептицизъм у българина и как творчески може да бъде преборен?

Да ме питате има ли скептицизъм е като да ме питате има ли фини прахови частици на Орлов мост, по време на задръстване. То е очевидно дали има. Между другото, сега протестите малко ще разсеят частиците. Надявам се да разсеят и фините прахови частици на скептицизма. 

Каква е философията на смеха?

Философията на смеха е философията на този, който го впряга в целите си. Като всяко нещо, и той може да бъде стока с двойна употреба. И мирен атом, и ядрена бомба.

Едни от най-големите травми в живота ти ги прави някой глупав подигравчия, който казва нещо не намясто, и не навреме, уязвява човека отсреща и той си носи после раната дълги години. На единия му е било смешно, на другия му е било тъжно. Но има и полезна употреба на хумора. Най-кратко казано, той е антидепресант. Но и носи същите недъзи като подобните медикаменти. Докато ги пиеш, си добре, спреш ли ги, тъгата те наляга моментално. Помня голямата Стоянка Мутафова как казваше, че била един от най-тъжните хора в личния си живот. Прави сметка значи… Комедията ти печели време, а не ти решава въпроса. Нищо сериозно не е било решено просто докато се усмихваш. Но това не е причина да спреш да го правиш.

Какво мислите за историите като инструмент за въздействие?

Преди време се информирах какво правела историята с биохимията на слушащия я. Историите са мощен фактор за синтез на хормона окситоцин – хормон, който отговаря за емпатията, любовта, приемането… Историята отваря сърцето на слушащия я, тя гради мостове между двама души. Разбира се, това касае искрената история. Допуснеш ли фалш, неискреност в твоята история, провалът е двоен. Затова и не мисля, че нечестен човек би станал добър разказвач. Нито тежък комплексар би станал. Просто не биха си позволили да си зарежат фалша.

В какво вярва съвременният творец?

Съвременният творец, а според мен и не само съвременният, повече се съмнява, отколкото вярва. Съмнението е постоянен спътник на творчеството. Не знам защо някой не се е сетил да раздава кисело мляко или други противоотрови на авторите – като на миньори в уранова мина. Професията е трудна, а да я упражняваш в България я прави тройно по-трудна.

В какво вярва творецът… Древногръцките пиеси са имали един инструмент за привършване на историята – популярен е като „Деус екс махина“ (в превод – Бог от машината). Идвал е момент в пиесата, в която Божеството или някакъв пратеник слиза и разрешава драмата, която се е оплела тук, в нашия човешки свят.

Да кажем, че надеждата за „Деус екс махина“ ни държи и днес. Все пак, това си е наш, драматургичен похват, би трябвало да имаме и ние някаква полза от него.

Каква е личната и социалната Ви роля?

Личната ми роля е да бъда свестен човек за познатите и непознатите ми. Да бъда добър син на родителите си. Да бъда читав партньор на приятелката си. Нищо нечувано и невиждано не казвам.

Социалната роля би трябвало да израства естествено от личната. Ако ние сме по-читави хора в личните си периметри, няма начин да сме деструктивни в по-големия мащаб. Знаеш как в Америка преглеждат личните животи на кандидатите си за президент. Ако те хванат, че имаш или си имал любовни афери, това доста ти се отразява на рейтинга.

Не знам дали не е време и тук да подходим към тези механизми за проверка. Ако не можеш да бъдеш лоялен към жена си, с която си лягаш вечер, как да бъдеш лоялен към 7 милиона непознати, с повечето от които не си лягаш? Трудна работа. 

Май не отговорих за социалната ми роля. Социалната ми роля е да продължавам да вярвам в нас като група хора, живееща на определена територия, която наричаме България. И да давам приноса си, поне малко, тази територия да се облагородява. Дори с това, че ще си хвърля пластмасовата капачка в мястото за пластмасови капачки, а не в градинката пред блока.

Искате ли да Ви кажа нещо смешно по случая? Две пластмасови капачки се търкаляли из един парк, и едната питала другата: „Каква искаш да станеш, като пораснеш?“, а другата казала: „Абе, иска ми се пианистка, но по-вероятно е да стана кувьоз“.

От 12 октомври стартирате курс по творческо писане. Къде биха могли да се запишат за Вашия курс желаещите бъдещи сценаристи, комедийни влогъри, инфлуенсъри, стенд-ъп комици или писатели в забавния жанр и какво да очакват от това преживяване?

Нужно е просто да направят контакт с Академия “Заешка Дупка“. Оттам нататък е лесно. Искаме по един забавен текст, който да представи поне донякъде моментните умения на кандидата, преглеждаме го и ако има нужното базисно ниво, човекът може да се брои за студент в курса. 

А какво може да се очаква в курса?

Хубавото на писането е, че то те изненадва. Ако не те изненадва, значи не го правиш както трябва. Ако тези два месеца и половина не ни изненадат със студентите, значи нещо ще сме сбъркали. Основно, ще се опознаваме, ще се провокираме, ще има много бъркане и много учене от грешките. Писане се учи така и само така. Ако някой знае и друг метод, моля да ми пише и да ме уведоми, защото явно съм живял в непрогледен авторски мрак.

• Теньо Гогов е сценарист, текстописец и автор в областта на комедията с над 20 годишен професионален опит, включително и като обучител на млади таланти, намерили реализация в забавния бранш, актьорската професия и литературното творчество.