Преоткриването на автокрацията

Проучването, публикувано вчера, е дело на International IDEA - световна междуправителствена агенция със седалище в Стокхолм, Швеция, която анализира глобалното състояние на демокрацията и от 2017 г. публикува доклади от изследванията си. Те са фокусирани върху спазването на демократичните принципи по света, анализирайки 116 показателя, включително благосъстояние на населението, социално равенство и ниво на корупция.

Анализът включва и най-актуалните демократични тенденции като протестите в Шанхай миналия уикенд, които бързо се разпространиха и продължават в основни градове на Китай като Пекин, Ухан, Гуанджоу и др., както и в над 50 университета, преръщайки белия лист в символ на искания за граждански свободи. Масови протести, настояващи за граждански права, разтърсват Иран повече от два месеца, а преди седмица в Будапеща учители, ученици и родители призоваха за гражданско неподчинение срещу националистическото правителството на Орбан.

Според доклада обаче, тези протести не скриват факта, че в сравнение с 2021 г., авторитарното управление се е засилило в два пъти повече държави, в сравнение с тези, които са станали по-демократични. „Авторитарните режими задълбочиха своите репресии“, се казва в доклада. Посочената статистика показва, че светът се връща там, където беше в края на Студената война, със сходно в общи линии съотношение между демокрациите и авторитарните режими. 

От 173 държави, анализирани в доклада, 104 могат да бъдат обозначени като демокрации. Четиринадесет от тях са станали по-демократични в сравнение с предходната година, докато в 48 демокрацията макар и слабо, но е била ограничена. От 69 анализирани автокрации, над половината са станали по-репресивни, като същевременно автократичните лидери са успели да се адаптират, изграждайки по-транснационален имидж и високотехнологични общества. 

Докладът посочва, че репресивните механизми определено са станали по-креативни, но в същото време автокрациите допускат и повече грешки, които за съжаление се поправят много дълго, както се вижда от „войната на Путин”. 

Докладът сочи и форми на "демократична мимикрия". Преди да започне войната срещу Украйна и унищожаването на последните остатъци от свобода в Русия, президентът Владимир Путин разработи своя собствена марка „избирателна автокрация“, с редовни, но несвободни и нечестни избори. Унгарският премиер Орбан още през 2014 г. обяви създаването на „нелиберална демокрация“, цитирайки като примери Турция и Русия.

Анализирайки „116-те нюанса синьо” (традиционен цвят на демокрацията), докладът посочва и някои проблясъци на надежда за демократично развитие. Гамбия, Шри Ланка, Чили и Молдова например, са повишили демократичния си коефициент. 

Други, като Швейцария и скандинавските страни, са стабилни във всичките 116 характеристики на демокрацията. Заключението е, че тези страни виждат дългосрочните ефекти на едно демократично развитие по отношение на мира и благополучието на гражданите. 

Анализът не пропуска и някои негативни тенденции дори и в най-развитите демокрации като поляризацията между партиите и съответно – сред гласоподавателите, както и съмнения в свободата и почтеността на медиите.

Според доклада, демокрацията в света е на исторически кръстопът. „Демокрациите спешно трябва да постигнат резултати и за щастие, вече се полагат усилия за укрепване на демократичните структури“, се казва в изследването. Като примери се посочва разрешаването митинги и създаването на стабилни избирателни механизми, каквито неотдавна демонстрираха например Кения и Бразилия.

Авторите на проучването са категорични, че докато автократите се преоткриват, демократите трябва да проявят много повече креативност и укрепвайки съществуващите институции, да работят за „демократизиране на самата демокрация“ на всички политически нива.