75 години по-късно телата на повече от 1 милион японци са в неизвестност

Седемдесет и пет години след края на Втората световна война повече от 1 милион тела на японски военни са разпръснати из Азия. Те са на отдалечени острови в южния Тихи океан, Северен Китай, Монголия и Русия. Изчезналите японци съставляват около половината от 2,4 милиона войници, загинали в чужбина по време на военната ярост на Япония из Азия в началото на XX век.

Само около половин милион се считат за намерени. Останалите са изгубени в морето или погребани в райони, които не могат да бъдат достигнати поради мерки за сигурност или политически причини, според японското Министерство на здравеопазването, труда и благосъстоянието, което отговаря за мерките за подкрепа на пострадалите семейства.

Намирането и идентифицирането на тези места от десетилетия са сложни, тъй като спомените избледняват, артефактите и документите се губят, а семействата и роднините остаряват.

През 2016 г. парламентът на Япония прие закон за осемгодишна инициатива за възстановяване до 2024 г. Той насърчава повече изследвания на ДНК и сътрудничество с Министерството на отбраната на САЩ, в случай че останките бъдат открити в американските военни съоръжения на острови в южния Тихи океан.

Едва през 2003 г. японското правителство започна изследване на ДНК, но само по искане на отделни семейства. През юли Япония създаде всеобхватен информационен център за останки в министерството, който ще осигури ДНК тестване.

След катастрофалните отстъпления на Япония в Тихия океан през 1943 г., военните започват да изпращат обратно празни кутии с камъни на пострадалите семейства, без да предоставят подробности за смъртта. Япония настояваше всички жертви на войната да бъдат почитани като богове в светилището Ясукуни.

Подобни практики продължиха и следвоенните правителства, които не поставиха акцент върху идентифицирането на отделни останки, които да достигнат до семействата, казват експертите.

Япония изпрати първата си мисия за събиране на задгранични останки през 1952 г., след като приключи седемгодишната окупация на САЩ. Подобни действия бяха нежелани в много от азиатските страни, които бяха пострадали от японската военна агресия.

Досега правителствената мисия е възстановила само 340 000 останки. Повечето от тях се съхраняват в националното гробище „Чидоригафучи" в Токио с неизвестни войници.

Те никога не са били тествани или идентифицирани с ДНК и почти сигурно включват „значителен брой" от останките на други граждани, като корейски и тайвански войници, изпратени в чужбина, за да се бият за японската имперска армия, заяви Казуфуми Хамай, историк и експерт по останките.

Повече от 240 000 корейци са се били за Япония по време на колониалното управление на Корейския полуостров през 1910-1945 г. За 20 000 се смята, че са загинали извън континенталната част на Япония. Някои от останките им най-вероятно са били върнати, неидентифицирани и смесени с японците, събрани по време на минали мисии, преди да бъдат настанени в „Чидоригафучи".

Около 700 останки от корейци са били съхранявани отделно в будисткия храм в Токио, Ютенджи. Служители на министерството на здравеопазването и благосъстоянието казват, че са единствените останки на бившите корейски войници, за които знаят. Повече от половината от 700-те са от Северна Корея.

Япония получи достъп до Русия и Монголия едва през 1991 г. Тогава Япония получи списък с имената на десетки хиляди затворници - японски войници, и карти на масовите гробове, където са погребани. Около 600 000 са изпратени в бивши съветски затвори, където 55 000 са загинали, включително няколко хиляди корейци.

Миналата година група граждани на САЩ, които търсели останките на американци, загинали в Тихоокеанската война, намерили останките на около 160 азиатци на остров Тарава - наричан днес Република Кирибати. Хамай поиска от японското и корейското правителство да им бъдат направени ДНК тестове. И допълва, че случаят може да постави началото на сътрудничество между Япония и Южна Корея за идентифициране и връщане на останките там, където им е мястото.