Планетата се затопля? Ами да скрием Слънцето!

...Годината е 2042 г. и планетата е с 1,5°C по-гореща. Много коралови рифове са изчезнали, селскостопанската реколта е спаднала драстично, хората напускат крайбрежните градове, защото морското равнище се повишава. Безпилотен самолет разпръсква в стратосферата милиарди частици азотен диоксид, които ще отразят обратно към космоса слънчевите лъчи и ще охладят земята – решение, дошло от далечната 1991 г., когато при изригването на вулкана Пинатубо във Филипините, изхвърленият в атмосферата вулканичен прах е засенчил слънцето, охлаждайки земята с 0,5 °C за период от две години...

Хипотетичен сценарий, но и не съвсем. Климатичното инженерство или геоинженерството, предвиждащо широкомащабна манипулация на климатичната система на Земята, отдавна се смята за политическо табу, но днес предизвиква все по-голям интерес. Неотдавна правителството на САЩ стартира научна програма с участието на НАСА, която да проучи как може да се контролира количеството слънчева светлина, достигащо до Земята. 

Един от вариантите е разпръскване на отразяващи частици в стратосферата или в по-ниско разположени облаци. Този вид интервенция, известна като модификация на слънчевата радиация или SRM, е една от двете алтернативи за справяне с глобалното затопляне. Другата е адаптиране на живота на Земята към климатичните промени, вкл. намаляване на парниковите емисии – но редица учени признават, че това няма да е достатъчно. 

Поне на теория, SRM технологиите - най-проучваният досега метод, имат много предимства. Те може да се приложат сравнително бързо и ефективно: ще намалят честотата и интензивността на високите температури, ще забавят топенето на ледниците и ще предотвратят прекаленото повишаване на морското равнище. Освен това са икономични - около $ 2,25 милиарда на година. За сравнение, ООН изчислява, че до 2030 г. годишните разходи за адаптиране към климата може да достигнат от $ 140 до $ 300 милиарда годишно. 

Тези авангардни технологии обаче не са проучени в реални условия. И предизвикват спорове, а според някои експерти дори не трябва да се започва с разработването им. Фундаменталните въпроси, които SRM технологиите повдигат, нямат лесни отговори – кога и при какви условия трябва да се прилагат и кой трябва да носи отговорността? Какви нежелани реакции може да  последват от тях или от отмяната им при екстрени ситуации, напр. тайфуни или война? 

А как ще реагират на намалената слънчева светлина селскостопанската и дивата растителност? Как ще повлияе това на производството на храни? Какво ще е въздействието на слънчевото геоинженерство в районите с по-малко валежи? Освен това редица аерозоли са вредни за човешкото здраве и околната среда. Същевременно, 90% от проучванията се правят в Европа и Северна Америка, докато най-засегнат от климатичните промени е глобалният Юг, където дори общественото мнение не е проучено. 

Най-пламенните критици посочват, че SRM технологиите не решават проблема от корените му, а са временна мярка. За сметка на това, проучването им ще забави програмите за екологична климатична политика, с която в общи линии всички правителства   вече са съгласни. 

Франк Бирман, професор по глобално управление на устойчивостта в университета в Утрехт дори казва: „Трябва да забраним тази вредна за човечеството идея, както направихме с биологичните и химическите оръжия“. В началото на 2022 г. под неговото отворено писмо за забрана на климатичното инженерство се подписаха над 60 експерти от около 20 страни.

Други учени настояват, че проучването на SRM технологиите ще покаже дали те са по-опасни от затоплянето на планетата с 1,5°C или 2°C. А остава и моралният въпрос, ако помислим за следващите поколения, които обитавайки тази по-негостроприемна Земя, те ще се питат „Защо тези преди нас поне не са опитали да направят нещо”?