Наркобанди вербуват мигрантите, тръгнали за Обединеното кралство

Наред с десетките трагични случаи с тези несигурни и незаконни плавателни съдове, полицейските и имиграционни служби от двете страни на Ламанша се сблъскват и с нов проблем - албанските посредници. Те обещават „да уредят” преминаването на сънародниците си във Великобритания, като им осигуряват и „работа” в действащите на Острова наркомрежи. 

Вербовката се осъществява по традиционния мафиотски модел – посредниците плащат за превоза, обвързвайки мигранта - бъдещ „наркослужител” с дългове – практика, която създава сериозен контингент съвременни роби. 

Очевидци разказват пред ВВС, че това лято основният мигрантски лагер в Дюнкерк и малките хотели около гарата са били окупирани от албанци. Това са местата, където албанските посредници чакат „клиентите си”, за да ги свържат с флотилията малки лодки на нелегалните превозвачи.

Албанските граждани влизат лесно във Франция с тримесечни туристически визи. Повечето пристигат с автобуси или коли, привлечени от постове в социалните мрежи, които им обещават помощ на място в Брюксел, Париж, Кале или Дюнкерк.

Албански журналист, представил се за мигрант, казва, че контактувайки по този начин, е получил уверение за помощ в рамките на два часа. Според него обаче, конкретно в лагера в Дюнкерк, цялата организация за прехвърляне в Обединеното кралство „се върти” от кюрди, а албанските банди са само посредници. Същото потвърждават и висши френски полицаи.

Междувременно, албанският премиер Еди Рама обвини Обединеното кралство, че превръща сънародниците му в „изкупителна жертва на своята провалена гранична и миграционна политика”. Според него, наркомрежите в мигрантските лагери в Северна Франция са „международни”.

По данни на британското правителство, тази година  най-малко 12 000 албанци са пресекли нелегално Ламанша с малки лодки – почти всичките млади мъже. Същевременно албанските градчета около столицата Тирана бързо се обезлюдяват. 

Според журналистически проучвания, мигрантската вълна към ЕС и Великобритания ще настигне и може би дори ще надмине интензитета на катастрофалната ситуация от 2016 г., прибавяйки се към тежките проблеми с икономическия срив и енергийната сигурност в Европа.