Тихата миграционна криза на прага на Еропейската комисия

На няколко километра от централата на Европейската комисия в Брюксел, всяка нощ десетки хора спят по улиците, чакайки шанса си да се регистрират за убежище и да намерят подслон. Навън спят дори деца, отбелязва Polititco. 

Подобен е пейзажът във Франция, Германия или Италия. В Австрия правителството започна да настанява бежанци в палатки, подлагайки се на остри критики от страна на неправителствени организации за тази  „нехуманна“ мярка. 

В цяла Западна Европа системите за обработка на молбите за убежище вече се задъхват. Въпреки това, основният политически дебат тази година едва засяга въпроса, тъй като бежанската криза се разразява паралелно с войната в Украйна, кризите в енергетиката, икономиката, отбраната, продоволствието, инфлацията, и т.н. 

Освен това, политическият пейзаж вече не е онзи от 2015 г. Под натиска на десни антимиграционни партии някои държави приеха ограничаващи закони, което насочва повече мигранти към по-малък брой западноевропейски страни. 

Дания например обяви политика за нулево убежище – и мигрантския поток към страната е десет пъти по-малък в сравнение с 2015 г. Новото шведско правителство, което се нуждае от парламентарната подкрепа на крайнодесните демократи, също планира да намали броя на допусканите до убежище лица.

От „Лекари без граница” (MSF) твърдят, че проблемът по улиците в Брюксел не е нарастващият брой мигранти, а начинът, по който белгийското правителство се справя с кризата. Но не само в Белгия е така, плюс че заедно с броя на мигрантите растат и антимигрантските настроения. Няколко нидерландски общини например отказаха да приемат мигранти, а австрийското правителството работи под ежедневния натиск на антимигрантските политици от опозицията.

Според Агенцията на ЕС по миграцията, през юли молбите за убежище в блока са надхвърлили 70 000 за трети пореден месец, а някои страни вече докладват още по-големи цифри. В ЕС са регистрирани и 4,31 милиона украински бежанци, които обаче не преминават през същата процедура за убежище. Според доклад на Чехия, която е ротационен председател на Съвета на ЕС, условията се влошават и украинските граждани вероятно ще останат в ЕС и през идващата зима. 

Може ли да се направи нещо, преди да е станало твърде късно, или Брюксел ще обърне внимание едва когато ЕС и особено Германия изпаднат в извънредна ситуация? 

Блокът няма единен отговор. Северните и западните страни са притеснени от притока на мигранти от държавите по южната външна граница на ЕС, които от своя страна настояват за задължителна система за преразпределяне на търсещите убежище. Унгария, Полша и Австрия са твърдо против.

В началото на следващата година Швеция ще поеме ротационното председателство на ЕС, но правителството ѝ, зависещо от крайната десница, едва ли ще наложи мерки за справедливо „разселване” на мигрантите. Европейският парламент е разединен, тъй като много страни създават условия темата да се избягва, докато други вече осъзнават неотложността на въпросите около миграцията и настояват за промяна, посочва Polititco.

Междувременно в страните по външните граници на Европа се разиграват трагедии, (каквито търпи и България), поставяйки все по-остро въпроса какво прави Европейската комисия, докато пейзажът пред прага на институциите ѝ се превръща в бежански лагер.