Как фашизмът дойде на власт: 100 години от "Похода към Рим"

 Походът към Рим, организиран от сътрудниците на Бенито Мусолини в края на октомври 1922 г., завършва с издигането на дучето начело на правителството.

В началото на 20-те години Италия преживява висока инфлация и безработица, а конфронтацията между ляво и дясно напомня на гражданска война. Историците казват, че най-омразното движение на 20-ти век е допуснато на власт с най-добри намерения - с надеждата за мир и стабилност.

Франческо Филипи, историк:

Това беше неочаквана стъпка, опит да се принуди правителството да действа. Очевидно е, че опитът беше успешен главно благодарение на помощта на короната, тоест Виктор Емануил III. Кралят беше изправен пред силна личност - Мусолини се представя едновременно като войник и миротворец и кралят решава да му повери властта. Така започва историята на фашизма.

Историците наричат триумфа на черноризците „точка от която няма връщане“: въпреки поражението на фашизма, последвало две десетилетия по-късно, привържениците на крайната десница под една или друга форма все още влияят върху политическия живот на Италия, а и не само нея.

Франческо Филипи, историк:

Историците правилно учат, че фашизмът в Италия приключи през 1945 г. Но фашистите останаха. Милиони хора, свързани с режима, станаха част от новия политически живот на страната и дори основаха партии, пряко свързани с фашизма - това е преди всичко „Италианското социално движение От 1946 г. те участват в политическия живот и продължават да го правят без прекъсване.
 

Сега управляващата партия Италиански братя използва същата символика като Социалното движение, днешното италианско правителство се нарича най-крайнодясното след падането на Мусолини. А ситуацията в страната, твърдят експерти, смътно напомня на тази, която се развива преди 100 години и става фон на Похода срещу Рим.

Но премиерът Джорджия Мелони активно се опитва да се разграничи от неофашисткото минало на своето политическо движение и обещава, че историята няма да се повтори.