Учени създадоха революционна свръхчувствителна слънчева клетка

Научен екип от École Polytechnique Fédérale de Lausanne в Швейцария постигна свръхчувствителна слънчева клетка с помощта на багрило (DSC), която предлага две основни предимства: висока ефективност и абсолютна прозрачност. Материалът позволява производството на прозрачни слънчеви панели и „вграждането” им в стъкла за прозорци, стъклени фасади, оранжерии и екрани на преносими електронни устройства, посочва The Independent. 

Новите специално проектирани DSC улавят светлина от целия видим светлинен спектър. Освен това са гъвкави, сравнително евтини и могат да се произвеждат с традиционната техника за ролков печат. Поне на теория, съотношението цена/ефективност също е достатъчно добро, за да им позволи да конкурират производството на електроенергия от изкопаеми горива.

Първото приложение на DSC вече се реализира в Конгресния център SwissTech, показвайки ефективност на преобразуване от 28,4% до 30,2% и дългосрочна  работна стабилност над 500 часа.

„Нашите открития проправят пътя за лесен достъп до високопроизводителни DSC и предлагат обещаващи перспективи за приложение”, пишат авторите на откритието в статия, публикувана вчера в научното списание Nature.

Изданието представя и друг, все още необясним за самите му създатели материал. Научен екип, ръководен от Джон Андерсън, доцент по химия в Чикагския университет, представя своето откритие, чиито изненадващи качества са, че се произвежда като пластмаса, но е електропроводим като метал. 

Откритието разбива досегашните представи за електропроводимост и открива път към „изцяло нов клас материали, които провеждат електричество, лесни са за оформяне и са много здрави в ежедневни условия“, казва Андерсън.

Най-просто казано, до момента науката смяташе, че електропроводимостта на материалите се дължи на строежа им от атоми или молекули, движещи се в в прави, компактни линии. В новия материал обаче такъв „ред” не съществува, но въпреки това електропроводимостта му е отлична. 

„От фундаментална гледна точка, това не би трябвало да е метал“, казва Андерсън, но признава, че екипът му все още не разполага със солидна теория, за да обясни откритието си. 

Материалът издържа на огъване, смачкване и най-разнообразно формоване, но запазва електропроводимостта си, казват учените, подчертавайки, че обработката му изисква стайна температура. Откритието е нова посока в електрониката, включително в производството на чипове. 

Същевременно, новият материал е издържлив на топлина, влажност и екстремна киселинност или алкалност, което означава, че може да се използва в устройства, работещи в екстремна среда, в която други материали биха се разградили.