"Комерсант": Западът склони Сърбия към европейския избор на санкции срещу Русия

За това днес пише "Комерсант".

Искането беше направено веднага след публикуването на доклада на Европейската комисия за 2022 г. за преговорите със Сърбия, в който се отбелязва "значителен спад" в нивото на съгласуваност на сръбската външна политика с тази на ЕС. В същото време Сърбия остава единственият кандидат за членство в ЕС, който не се е присъединил към санкциите срещу Русия.

Отбелязва се, че суровите искания на Запада са дали ефект и са убедили Сърбия в европейския избор. Миналата седмица тя подкрепи резолюция на ООН, която осъжда Руската федерация за провеждането на референдуми и присъединяването към ДНР, ЛНР, Херсонска и Запорожка области.

Промени се и риториката на сръбските лидери. Така вицепремиерът и министър на енергетиката на Сърбия Зорана Михайлович в интервю за сръбския Euronews каза, че Белград трябва да координира политиката си с ЕС, а политиката на Москва е „на практика завоевателна и това не може да бъде подкрепено“. Тя обясни, че решението за санкции срещу Русия ще бъде взето от новото правителство на Сърбия, което трябва да бъде съставено преди края на октомври.

При това няколко дни по-късно Михайлович продължи темата, като всъщност потвърди в интервю за сръбската телевизия Prva, че нейното изказване за Русия не е случайно.

„Русия не води освободителна, а завоевателна война. В такава ситуация трябва да имаме ясна позиция и да определим мястото си за следващите сто години“, каза тя.

Не изключи въвеждането на антируски санкции от Белград и президента Александър Вучич. В обръщението си към нацията миналата седмица той каза, че „Белград ще запази настоящата си позиция да не налага санкции на Русия, докато щетите за Сърбия не станат значително по-големи и докато не ни се наложи да приемем друга реалност“.

В същото време източниците на изданието обърнаха внимание на факта, че след срещата на президента с руския посланик в Белград Александър Боцан-Харченко, която се проведе ден по-късно, съобщението на пресслужбата на президента беше „необичайно хладно“ и не съдържаше „традиционни уверения за неналагане на санкции срещу братска Русия“.

На 16 октомври сръбският вътрешен министър Александър Вулин призна, че физическото съществуване на страната зависи от приятелството с Русия. Той отбеляза още, че Европейският съюз не иска да вижда Сърбия в състава си и подчерта, че колкото по-скоро Белград признае, че Сърбия не е необходима на ЕС и не принадлежи към съюза, толкова по-добре.

По-рано Вулин реагира на критиките от страна на ЕС, с които републиката се сблъска, след като отказа да подкрепи санкции срещу Русия. Той отбеляза, че от Сърбия се изисква да признае самопровъзгласилото се Косово, да изостави Република Сръбска, която е част от федерацията на Босна и Херцеговина, и да се присъедини към антируските санкции.

 Той подчерта, че всичко това ясно показва готовността във всеки един момент да се намери причина за отлагане на присъединяването на Сърбия към ЕС.