ЕК иска в България да действа нов Фонд за справедлив преход през 2021-2027 г.

Благоприятни перспективи за растеж, възможности за конкурентост на икономиката на България и устойчивост са едни от основните изводи от доклада на Европейската комисия.

Макроикономическата политика се определя като стабилна и е основа за силния икономически растеж и ниското ниво на безработица. Но все още България е на първите места по бедност, а неравенствата в доходите са на най-високо ниво.

Това, което трябва да се приложи, са структурни реформи в широк обхват. Също са необходими допълнителни инвестиции с цел производителността да се повиши, да се достигне до устойчив растеж, като се вземат под особено внимание негативните демографски промени, недостига на работна сила, както и  задълбочаващите се различия по региони.

За да се постигне растеж в бъдеще, от особено значение е качеството на работата на институциите да бъде подобрено, да бъде преборена корупцията и най-вече да бъде насърчен бизнесът, като се създаде благоприятен бизнес климат.

Също така важна крачка към реформите е и ангажиментът на България за участие във валутно-курсовия механизъм (IRM2). 

„За преодоляване на макроикономическите пречки бяха вложени допълнителни усилия, като се укрепи финансовият надзор и се взеха мерки, за да се преодолее евентуална уязвимост на финансовия сектор", се казва в доклада. 

Въпреки неблагоприятните условия в чужбина, икономическият растеж ги преодоля и очакванията са в бъдеще темповете да са с по-умерен темп. След ускорението от 3,1% през 2018 г. и прогнозните 3,7% през 2019 г., прогнозите за 2020 г. и 2021 г. са реалният годишен растеж на БВП да се забави до 3% и вътрешното търсене да продължи да се приема като основен двигател. Реално увеличение на заплатите ще подкрепи частните разходи, но това ще бъде потиснато от трудното увеличаване на заетостта.

Инвестициите също се очаква да се увеличат, но умерено.

Прогнозите за износа са добри и те ще запазят позициите си, ще повишат производителността си и ще предлагат продукти с по-високо качество.

Заетостта също се очаква да няма движение през 2020 г. и дори нейният ръст да стане отрицателен през 2021 г. вследствие на понижаващата се работна сила и недостига на работници.

Ръстът на потенциалния БВП към момента не е достатъчен, за да успее България да догони останалите страни членки. 

В доклада се посочват и примери за напредък при изпълнението на препоръките за 2019 г. Това са: 

- засиленият надзор на банковия и небанковия финансов сектор, 

- подобряването на бизнес средата, 

- подобряването на събираемостта на данъците, 

- гарантирането на надзор и прилагане на уредба за борба с изпирането на пари и други.

Пропуски бяха отчетени в избора на социални показатели за подкрепа на Европейския стълб на социалните права. Много е голям делът на хора в риск от социално изключване или бедност, а възможността за социални трансфери остава ограничена.

Докладът представя и някои основни заключения: 

- въпреки укрепването на банковия сектор, са необходими допълнителни мерки; 

- укрепен е и небанковият сектор, но се налагат още действия; 

- частният сектор поддържа тенденцията за намаляване на задлъжнялостта, но също така и кредитните потоци продължават да се поддържат;

- по повод емисиите на парникови газове в ЕС, България все още е на челно място, както и по консумация на енергия. Възможности съществуват за икономии посредством инвестиции в сектори като жилищен, транспортен, индустриален и в инфраструктура за чиста енергия.

Комисията за механизъм за справедлив преход предлага в периода на следваща финансова рамка 2021-2027 да бъде създаден Фонд за справедлив преход в рамките на InvestEU и нов механизъм с Европейската институционална банка за заеми в публичния сектор.