И Нобеловата награда за икономика отива на три адреса

И Нобеловата награда за икономика отива на три адреса Снимка: straitstimes.com

Поделят я трима американци - бившият председател на Федералния резерв на САЩ Бен Бернанке и икономистите Дъглас Даймънд и Филип Дибуиг "за техните изследвания върху банките и финансовите кризи".

„Тазгодишните Нобелови лауреати по икономика значително подобриха нашето разбиране за ролята на банките в икономиката, особено по време на финансови кризи. Важен извод от тяхното проучване е защо е жизненоважно да се избягват банкови фалити“, се казва в изявление на Нобеловия комитет.

Шведската академия оцени високо изследванията на Даймънд и Дибуиг от 80-те години на миналия век, които доказаха значението на силната банкова система за финансовата стабилност на държавата и за смекчаване на ефектите от финансовите кризи. 

Работата им показва банките като идеалната връзка между вложители и кредитополучатели, която създава необходимия баланс за успешното функциониране на икономиката, пренасочвайки финансовите потоци от спестявания към инвестиции.

„Трудовете на Даймънд и Дибуиг ни помогна да избегнем както големи кризи, така и скъпи спасителни програми“, каза Торе Елингсен, председател на комисията по наградите за икономика. 

Икономистите доказват, че колапсът на банковата система води до много по-ужасни икономически последици и по-продължителни кризи. Техните заключения позволиха допълването на съвременните финансови системи с намеса от държавата, като например системата за гарантиране на депозитите

Бен Бернанке също работи в областта на държавните застрахователни програми и в своите трудове настоява държавата да подпомага жизнеспособността на банките при кризи. Той оглавяваше Федералния резерв на САЩ от 2006 до 2014 г. и точно в този период американската икономика беше изправена пред ипотечна криза, която доведе до множество фалити и срив на американския фондов пазар. 

Бернанке намери изход от ситуацията в понижаването на лихвите, което според него трябваше да провокира растеж на БВП. Той е един от първите централни банкери, които прибягнаха до така нареченото „количествено облекчаване“ – директно вливане на пари в икономиката чрез емитиране на облигации. 

Разработените от него методи бяха в основата на антикризисните планове по време на коронакризата - и станаха основен аргумент при определянето му за Нобелов лауреат

Още по темата във

facebook

Сподели тази статия в: