Турция иска по-евтин руски газ

Руският президент избегна да оповести, че турският му колега Тайип Реджеп Ердоган е поискал и намаляване на цената на руския газ с 25%, съобщава Bloomberg, позовавайки се на източници от турската президентска администрация.

След въвеждането на санкциите срещу Русия, Турция е последният „прозорец към Европа“ за руснаците и един от основните центрове за вноса на стоки в Русия - сериозно основание за реципрочни отстъпки от страна на Кремъл. Освен това, след спирането на природния газ за ЕС, Турция е най-големият клиент на „Газпром” и ключов център за транзита на руски газ към Южна Европа. 

Но „сметката” за газ на Турция достига $ 50 милиарда годишно – сериозна сума, при 80% инфлация, дефицит в търговския и платежния баланс и $ 451 милиарда външен дълг на Турция, преди задаващите се само след 9 месеца президентски избори, на които Ердоган иска да бъде преизбран за трети пореден мандат. 

Част от политиката му за това е търсенето на всевъзможни пътища за икономическо стабилизиране на страната. Според източници на Bloomberg, освен частичното разплащане в рубли и намаляването на цените, Ердоган вероятно ще поиска и частично разплащане за руския газ в турски лири, за да не изразходва за това „твърдата” валута на Турската централна банка. 

Турският президент има достатъчно възможности да окаже натиск върху Путин: би могъл да спре разплащанията с руската картова система „Мир”, както настояват западните държави, заплашвайки турските банки с вторични санкции. 

Освен това Русия търси помощта на Турция в Сирия, откъдето е принудена да изтегли войските си, за да ги прехвърли на украинския фронт. При последното нападение срещу Армения от Азербайджан, който е твърд съюзник на Турция, Русия не се намеси в защита на Армения, чиято сигурност уж гарантираше.

Друг спорен момент между двете страни е изграждането на АЕЦ "Аккую", за което Турция получи през август $ 5 милиарда заем от Русия, но междувременно строителството на централата спря, тъй като нарушавайки многомилионни сключени договори, руската страна се опита да замени с руски консорциум основния турски изпълнител на строителните работи.

Така че Турция има с какво да аргументира искането си за по-евтин руски газ и може да го постигне, предвид отстъпките, които Русия предоставя при износа си на нефт и природен газ в Индия и Китай.

Междувременно на срещата на ШОС, която се проведе в Самарканд, Узбекистан, министър-председателят на Индия Нарендра  Моди се обърна към Владимир Путин с думите, че „сега не е време за война”, а китайският президент Си Дзинпин посочи, че ШОС е пример за политическо доверие, сътрудничество, равенство, откритост, приобщаване и справедливост - принципи, които ШОС ще се стреми да развива.

Членове на ШОС са Русия, Китай, Индия, Пакистан, Казахстан, Киргистан, Таджикистан и Узбекистан. Като партньори участват Турция, Азербайджан, Армения, Непал, Шри Ланка и Камбоджа, а със статут на наблюдатели са Иран, Монголия, Афганистан и Бералус.