Германия е изправена пред деиндустриализация

Почти 80 години по-късно Владимир Путин би могъл да го постигне – поне отчасти. Използвайки природния газ като оръжие, руският президент подкопа четвъртата икономика в света и трети глобален износител на стоки, пише The Economist, посочвайки че бизнес моделът на Германия, изграден в голяма степен върху вноса на евтина руска енергия, е изправен пред сериозно изпитание. 

Заради по-голямата си енергийна зависимост, немската икономика пострада по-тежко от другите европейски икономики. От Федерацията на германската индустрия (BDI) казват, че „отровната” ситуация може да се разпространи в целия индустриален свят, който в голяма степен разчита на германските производители.

Най-големият проблем в германската индустрия са нарастващите разходи за енергия. Токът за следващата година вече е скочил 15 пъти, газът - 10 пъти, отчитат от BDI. През този юли промишлеността е използвала 21% по-малко газ, отколкото през юли 2021 г., но не заради по-ефективно производство, а по-скоро заради драматичното му намаляване. 

Най-силно засегнати са компаните с под 1000 служители. Почти една четвърт от тях отлагат или отказват поръчки. В страната, която предлага над 3000 вида хляб, около 10 000 хлебопроизводители се борят с по-високите разходи за газ, електричество, брашно, масло и захар. Веригата пекарни Wiedemann в Берлин със 127-годишна традиция, отчаяно се опитва да работи с по-малко персонал, въвеждайки необичайни производствени практики.

За да се справят с енергийните разходи, почти една на всеки десет големи немски компании е спряла или намалила производството си. Всяка пета обмисля да го премести изцяло или частично в друга страна, 40% казват, че ще отложат инвестирането в по-екологични практики.

Енергийните субсидии на правителството укротиха цените на някои основни суровини, но дори това няма да намали напрежението, казват от BDI. Все по-трудно става високите произиводствени разходи да се прехвърлят в цените за потребителите. Не успя да го направи например Hakle, основен производител на тоалетна хартия, който обяви фалит. 

След няколко добри години, дебелите тефтери с поръчки на автомобилните производители изтъняват, тъй както изтъняха и портфейлите на купувачите. Производственити процеси в сектора реално не могат да се променят, така че автомобилопроизводителите ще прибегнат до намаляване на административните разходи и ограничаване на научноизследователската и развойната дейност. Пренасочването към електрически автомобили ще се отложи, а част от немското автомобилостроене вероятно ще се премести в страни с по-ниски заплати.

Според финансисти, при трайно високи цени на енергията, 2% до 3% от германските компании с енергоемки производства ще се преместят в чужбина. Голяма част от тях ще намалят продукцията си тази и следващата зима. Стоманодобивният гигант ArcelorMittal обяви планове да затвори два завода в Северна Германия и да изпрати служителите в отпуск. Piesteritz, най-големият производител на амоняк и урея в Германия, затвори заводите си за амоняк в Саксония-Анхалт.

Килският институт за световна икономика вече намали прогнозата си за икономически ръст през 2022 г. с 0.7%, но очаква още свиване, плюс инфлация над прогнозираните 8,7%. Анализаторите от Кил казват, че „към Германия се търкаля икономическа лавина“, чийто отзвук скоро ще усетят глобалните клиенти на немските компании, завършва анализа си The Economist.