Защо мислим за света в черно-бели тонове

09.08.2020 / 13:34
Арт школи
Източник: Le Figaro
Автор: Румен Лозанов

Снимка: pixabay

Добро и зло, добри и лоши хора... има толкова много натрапчиви стереотипи.

„Защо мислим с тези етикети, въпреки че знаем, че светът се състои от много нюанси?"

„Терминът „манихейство" произхожда от зороастрийската религия, ръководена от древния персиец Мани през III век, който твърдял, че основата на вселената е борбата между светлината и тъмнината", обяснява Ришар Монвоасин, изследовател, специализиран в изучаването на спорни теории.

„Следователно начинът на разсъждение е манихейски, когато изкуствено се свежда дискусията до две противоположни алтернативи.“ Според него подобна техника е позната от политическата реторика: „За да се борим с тероризма, трябва да жертваме правото си на личен живот“, „Без забрана на бурките ще възникне религиозен екстремизъм"...

Формата, която най-често се използва в дебати, е лъжливият избор, при който две тези са взаимно изключващи се: „Или обичаш Франция, или я напускаш.“

Монвоасин отбелязва, че една от най-скритите форми на манихейство се крие в прибързани обобщения, като „Всички безработни са мързеливи" и т.н.

Въпреки това той успокоява: „Добрата новина идва от учения и философ Карл Попър, който казва, че обобщението се опровергава дори от един контрапример."

„В когнитивната и социалната психология тенденцията за разпознаване на подобно черно-бяло мислене е поставена под въпрос. Прието е да се говори за това като „поляризирано мислене" или „поляризация" на отношения, чувства и вярвания, които ни подтикват да заемем определена позиция, понякога доста крайна.

Според изследователя на социалната психология Силвен Делуве, анализът трябва да се извършва на две нива: индивидуално и колективно, пише Le Figaro.

„На първо ниво трябва да споменем работата на Даниел Канеман, където той определя две мисловни системи", обяснява изследователят. Система 1 е интуитивна система за просто и автоматично мислене. Използваме го в ежедневието си, за да не изразходваме твърде много когнитивни резерви.

„Но това е най-изкривеното мислене - отбелязва Силвен Делуве. - Или не мисля, или се опитвам да мисля възможно най-малко, затова използвам стереотипи и когнитивни предубеждения, които ми позволяват да опростя света, за да мога да реагирам лесно и бързо."

Тази система невинаги е лъжлива, но най-често води до грешки. „Система 2 е система на съзнателен анализ и рационално мислене. Тя изисква повече когнитивни ресурси, защото трябва да мислите, а не да използвате готови етикети“, посочва изданието.

„На второ ниво възниква мотивационният аспект, свързан с групата: „Поляризацията на мисленето е свързана със социалната идентичност и принадлежността към група“, отбелязва Силвен Делуве.

„Когато моята група е в опасност, започвам да мисля по опростен начин, за да укрепя сплотеността и да се обединя. Готов съм да заклеймя онези, които не са част от групата, за да не загубя своята идентичност. Тази идентичност може да бъде политическа, религиозна, идеологическа... "

„В допълнение, ние сме склонни да възприемаме хората, които ни се противопоставят, като еднакви и имат същите недостатъци - говорим за ефекта на хомогенност на групата" - се казва в статията. „Това е въпрос на социална категоризация", обобщава Делуве.

Ришар Монвоасин дава препоръка: „Техниката е проста: на първо място осъзнайте, че този вид преценка съществува и че мозъкът ни получава толкова удоволствие от него, колкото когато яде масло или шоколад.
Щом разберем, че сме го открили, то вместо да се съгласим с фалшива дилема или фалшив избор, трябва да свикнем да намираме трети, четвърти начин (например има превенция на тероризма, която не посяга на личния живот), това ще размаже манихейската мисъл и ще я направи смешна."

мислене свят