Голямата скъпа енергийна дилема на Европа

Континентът е изправен пред перспектива за индустриална парализа и енергиен недостиг. Енергийните сметки напълно излизат от контрол, поставяйки компаниите и домакинствата под непоносимо напрежение. Обявената от „Газпром” тридневна операция по „поддръжка“ на Северен поток 1 ще продължи "неопределено" време, изправяйки европейците на нокти.

Миналия петък прогнозните цени на газа в Title Transfer Facility (TTF), водещият център за търговия в Европа, достигнаха € 346 за мегаватчас, астрономическа цифра в сравнение с € 27 преди година. Правителствата на ЕС пазаруват трескаво, за да запълнят газохранилищата си преди зимния сезон, което увеличава търсенето и насочва цените още по-нагоре  – но до къде може да стигнат?

„На теория няма ограничение. Пазарът, както винаги, взема предвид най-лошите обстоятелства. Ако „Северен поток 1“ не възобнови доставките след тридневната профилактика, няма начин да се каже какви могат да станат цените - поне докато не видим колко ще е студена зимата, когато се очаква вероятният ценови връх”, казва пред Euronews Джонатан Стърн, научен сътрудник в Оксфордския институт за енергийни изследвания.

Европейските държави все повече призовават за незабавно овладяване на енергийния пазар, който дори Европейската комисия (ЕК) вече смята за нефункциониращ. „Нуждаем се от нов пазарен модел за електроенергия, който наистина функционира и ни връща баланса“, каза председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен и обясни, че ЕК работи върху това.

Сегашният пазар следва модела на пределното ценообразуване: крайната цена на електроенергията винаги се определя от цената на най-скъпото гориво – в случая, природният газ. Първоначално системата беше похвалена за по-високата си прозрачността и насърчаването на прехода към зелени източници, които стават все по-евтини и по-евтини. 

Нахлуването на Русия в Украйна обаче преобърна тази пазарна система. Испания, Португалия, Гърция, Франция, Италия и Белгия от месеци настояват за отпределяне на ценови тавани. Дори Германия и Австрия, които доскоро се противопоставяха на пазарната реформа, вече също я обмислят.

Въпреки това, далеч не е ясно каква алтернатива може да замени настоящата пазарна система. Експертите отбелязват, че пределното ценообразуване не е някакво изкуствено правило или продукт на държавно регулиране, а естествено следствие от свободния пазар, където доставчици и купувачи се организират според търсенето и предлагането.

Дори лек наклон на пазара в грешна посока, може веднага да има обратен ефект и да породи още по-големи проблеми. Фактът, че страните от ЕС вече почти година обсъждат енергийна реформа, но не са стигнали до общо решение, доказва огромното затруднение, с което се сблъсква блокът. 

В последните дни цените на синьото гориво леко паднаха, но накъде ще вървят докато Европа се учи да се справя с енергийната манипулация на Русия, подготвяйки се за студена тежка зима? Въпрос без отговор, но с поуки: богатите развити държави разбраха, че войната на Путин в Украйна е война и срещу тях и сега се кълнат в енергийната независимост. От своя страна, с икономическата си война срещу Европа, Русия изглежда ще загуби основния пазар на своите енергийни суровини.