Намериха праисторическа „адска мравка“, застинала в кехлибар

 Отдавна изчезнал вид насекоми, наречени „адски мравки", е открит, замразен в кехлибар на възраст 99 милиона години. Мравката е замръзнала с отворена челюст точно в мига преди да погълне жертвата си.

 По думите на учените свирепият хищник е наскоро идентифициран вид праисторическа мравка, известна като Ceratomyrmex ellenbergeri, и в случая за пръв път те наблюдават процеса на активно хранене. За храна на адската мравка е служил изчезнал родственик на днешната хлебарка.

„Вкаменелости, запазени в такова отлично състояние, са изключително редки, особено ако са хищници“, казва Филип Барден, който изучава еволюцията на социалните насекоми в Технологичния институт в Ню Джърси (NJIT). „Като палеонтолози ние размишляваме над това, каква е била функцията на тези древни същества, използвайки наличните ни данни, но да видим отдавна изчезнал хищник точно в момента на поглъщането на плячката си, това за нас е безценно."

 Мравките са едни от най-разнообразните същества на планетата Земя. Към днешна дата учените са идентифицирали над 12 500 различни вида, по предварителни разчети се смята, че съществуват още около 10 000, все още неоткрити. Нито една мравка обаче не прилича на това, което учените са открили в кехлибареното находище от Мианмар (Бирма).

 Барден споделя, че устният апарат на мравките haidomyrmecine се различава от този на почти всички насекоми, които живеят днес. Новооткритата адска мравка използва долната си челюст, за да забие плячката си на острието, наподобяващо рог в горната челюст.

 При намерени преди това други адски мравки също е забелязан такъв рог, който учените оприличават образно на „менгеме" за притискане на жертвата. Намерената вкаменелост на възраст 99 милиона години е първото реално доказателство, потвърждаващо движението на долната чеюст на хищните мравки във вертикално направление. За разлика от тези древни насекоми, съвременните мравки и почти всички останали живи хексаподи (шестокраки) представители имат долни челюсти, които се движат само по хоризонтална ос.

„От момента, в който преди около сто години е била открита първата адска мравка, все още остава загадка защо този изчезнал животински вид се различава толкова много от мравките, които съществуват днес - казва Барден. - Тази вкаменелост ни разкрива механизма, който лежи в основата на така наречения еволюционен експеримент, и въпреки че виждаме много такива експерименти в аналите на изкопаемите, много често нямаме ясна картина за еволюционния път на изкопаемите."

 Всъщност адските мравки са предшественици на най-често срещания прародител на всички съвременни мравки и дори в онези времена те са били изключително разнообразни. Другите, намерени в „капана" на кехлибара видове, също са били снабдени с такъв островръх устен апарат и най-вероятно са го използвали, за да набучват плячката на специалния си рог и жадно да засмукват изтичащата от жертвите хемолимфа - аналог на кръвта при членестоногите.

 От друга страна, днешните мравки изглеждат доста по-различно. Устата им е насочена напред, което им позволява да държат главите си относително успоредно на земята, въпреки че могат да гледат нагоре и встрани. Адските мравки почти не са могли да движат главата си и най-вероятно са хващали плячката си с уста, насочена надолу.

 Все още остава загадка, защо мравките вампири са изчезнали като род след близо 20 милиона години съществуване. Възможно е това да е свързано с тяхното особено хищно поведение. Във всеки случай измирането им доказва, че и най-разнообразните, повсеместно разпространени и приспособими  видове на Земята могат да изчезнат. Дори такова толкова познато ни насекомо като мравката. И е напълно възможно човешката раса да не бъде изключение.