Печалбите на енергийните компании растат, а данъците?

„Призовавам всички правителства да обложат тези прекомерни печалби и да използват средствата, за да подкрепят най-уязвимите хора в тези трудни времена“, каза Гутериш пред репортери – и не е единственият, пише .swissinfo.ch. 

През март Европейската комисия призова държавите-членки да обмислят временни данъчни мерки върху т. нар. „неочаквани печалби”, за да компенсират по-високите сметки за енергия. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD) също предложи данък върху неочакваната печалба, който да се използва, за да се облекчат домакинствата от въздействието на инфлацията.

Правителствата на Италия, Испания и Обединеното кралство вече въведоха такъв данък, а в много други страни мярката се обсъжда. Смята се, че тези приходи ще попълнят държавните хазни, затрупани с дългове от пандемията и ще помогнат за помощи за домакинствата. Но преди всичко какво представлява данък „неочаквана печалба”? 

Това е еднократен допълнителен данък, наложен на компании или индустрии, които генерират големи и неочаквани печалби, породени от пазарни условия, за които тези данъкоплатци не носят отговорност. Има различни механизми за въвеждането му - може напр. да бъде налог или определена данъчна ставка върху печалбата над определен праг или експортно мито. 

Мярката се обсъжда сега, защото много компании, особено в сектора на енергетиката и суровините, правят повече пари след санкциите срещу Русия, а газовата ѝ политика доведе до огромен ценови скок, като в отделни случаи печалбите са до четири пъти по-големи от аналогични периоди през 2021 г. 

Покачващите се цени на горивата и храните удрят най-тежко най-бедните. Мнозина трудно плащат сметките си за отопление, осветление и други домакински нужди. Световната продоволствена програма изчислява, че до края на годината войната в Украйна ще увеличи гладуващите по света с нови 47 милиона души.

През 2020 г. от Швейцарския икономически институт KOF предложиха по-високи данъци в периода на пандемията за търговците на храни на дребно, онлайн магазините, фармацевтичните компании и доставчиците на маски.

Мярката не е нова. Още през 1915 г. Дания и Швеция въвеждат еднократно т.нар. „данък яхния“ върху компаниите, изнасящи храни за Германия. САЩ въвеждат „данък свръхпечалби” и през двете световни войни и отново през 1980 г. Обединеното кралство също въведжда данъчната мярка през Първата световна война, след това през 1981 г. облага банките, които се възползваха от високите лихвени проценти, а през 1997 г. - компании в отрасли, които бяха приватизирани. През 2006 г. Mонголия въведе допълнителен данък върху печалбите на минни компании и го отмени през 2009 г. 

„Сега е очевиден момент за внезапен данък, защото имате индустрия, която прави свръхестествени печалби във време, когато потребителите ѝ са изправени пред много високи разходи и трябва да бъдат подкрепени“, казва пред DW Алекс Кобъм, главен изпълнителен директор от Tax Justice Network. 

Предложенията звучат добре на теория, но някои икономисти предупреждават, че може да имат непредвидени последици, тъй като хората едва ли ще се откажат лесно от подобни помощи след овладяването на кризата, което може да вкара правителствата в порочния кръг на дотирано потребление.