Социалната дистанция зависи от доходите

Ново изследване на Калифорнийския университет нарисува изненадваща картина на обществото в условия на пандемия. Учените доказаха, че хората с високи доходи са по-склонни да останат под карантина в домовете си, да работят дистанционно и да спазват социална дистанция, за разлика от тези с ниски доходи.

При липса на ваксина социалните мерки за дистанциране са един от основните инструменти за предотвратяване на разпространението на COVID-19. В условията на пандемия изследователи от няколко университета в Калифорния доказаха, че парите определят ловедението ни повече от всякога.

Изследването, публикувано в сп. PNAS, е проведено в периода януари - април 2020 г. и се основава на анализ на мобилни данни от няколко приложения, които отчитат движението на потребителя и неговото местоположение. Според резултатите, преди пандемията американците с високи доходи са се движели и са пътували повече от тези с ниски доходи. След пика на болестта през март т.г. съотношението се е обърнало.

Авторът на изследването Йоаким Вейл отбелязва, че броят на хората с високи доходи, които са останали в домовете си, се е повишил с 25%. За сравнение, за хората с ниски доходи този процент е 10. Според него, в сравнение с други демографски фактори (като възраст, пол, политически възгледи и т.н.) размерът на доходите се оказва най-важният фактор, който определя доколко съответният човек е склонен да остане в дома си и да спазва социална дистанция.

Според анализите с 57% са повече хората с висок доход, които се ангажират и стриктно спазват социалната дистанция, в сравнение с тези с нисък доход.

Изследването не посочва конкретните причини за феномена. Обяснимо е, че хората с висок доход по-лесно могат да се запасят с достатъчно лекарства и стоки от първа необходимост, докато тези с нисък доход нямат тази възможност - те пътуват ежедневно с градския транспорт, нямат необходимата квалификация и възможност да работят от вкъщи, често им се налага да посещават магазини и аптеки. Много от тях работят в сферата на производството - в заводи, ферми или фабрики, други са търговци на дребно или доставчици. На практика те са принудени да ходят на работа и да се излагат на риск, за да може други хора да работят от вкъщи или да спазват карантина.

 „Това, което ми хареса в проучването, е, че то предоставя данни за нещо, за което хората говорят от известно време като клюка - казва Андрю Ноймър, демограф от Калифорнийския университет. - Непрекъснато се говори за революция в работата от дома, Zoom, виртуални конференции и преговори, но ако вашата работа е да заварявате парчета метал заедно или да доставяте пица, Zoom няма да помогне много. Данните потвърждават, че това, което сме предполагали, се случва в действителност.“

Интересен факт, който учените отбелязват, е, че тенденцията не важи единствено за COVID-19. По време на епидемията от грип H1N1 в Мексико Сити през 2009 г. са проведени подобни изследвания и резултатите са били подобни - жителите с високи доходи са били по-склонни да останат в домовете си под карантина, за разлика от тези с ниски доходи.