В древен Вавилон са познавали Питагоровата теорема едно хилядолетие преди него

Подобно  откритие направи и австралийският математик Даниел Мансфийлд от Университета на Нов Южен Уелс в Сидни, изследвайки вавилонски глинени плочки в Археологическия музей в Истанбул.

„Написаното но глинената плочка доказва, че древните вавилонци са познавали много основни понятия на геометрията, включително тези, свързани с построяването на правоъгълни триъгълници и прилагането на геометрични концепции към практически проблеми“, обяснява Мансфийлд. 

Той попада за първи път на подобни данни през 2015 г. Подготвяйки курс за гимназиални преподаватели по математика, Мансфийлд се натъква на снимка на правоъгълна плочка, чийто клинописен текст определено "е свързан с тригонометрията, но не можех да обясня как", споделя ученият и решава да изследва световните музейни колекции на глинени плочки от древна Месопотамия, разказва thearchaeologist.org. 

Това го отвежда в Колумбийския университет, за да разгледа първо оригинала на снимката, т.нар. плочка Plimpton 322 (P322). Анализът на Мансфийлд в крайна сметка стига до заключението, че плочката предлага „съвсем различен начин за разглеждане на тригонометрията, но ние трябва да излезем извън собствената си култура, за да видим нещата от тяхната гледна точка“.

Следващите си проучвания Мансфийлд прави именно в Археологическия музей в Истанбул и открива плочка със записки на древен земемер, който е изчислявал размера на парче земя. Според клинописните бележки той е разделил терена на правоъгълни триъгълници, знаейки как да пресметне площта им. От характеристиките на плочката става ясно, че записките са правени „в реално време”, т.е., земемерът е определял размерите на място, разчертавал е триъгълниците и е нанасял данните на още меката глина.

Клинописните знаци на плочката,  обозначена с музеен индекс Si427, несъмнено съответстват на дълга поредица от т. нар. примитивни питагорови тройки (възможни размери на страните на известните питагорови триъгълници). Изчисленията са транскрибирани с точност, която Мансфийлд определя като „най-старото свидетелство за приложна геометрия”.

Плочката Si427 реално пренаписва историята на тази наука, чиято родина според откритието изглежда не е Древна Гърция, а древен Вавилон, след като там явно ежедневно са си служели с Питагоровата теорема, 1000 години преди самият Питагор да я формулира. Подобно заключение на базата на плочка от университетската колекция, правят и учени от Йейл.