Теория за Големия филтър и възможно ли е да се самоунищожим

Извънземен живот...
Идеята за него ни удивлява и същевременно плаши. В съвременната кинокултура образът на извънземното е изграден, като обикновено се движи между две полярни плоскости - дружелюбно човече от нейде далеч и злонамерен завоевател и унищожител на планетата ни. От Алф та до междузвездни войни.

Тези типизирани образи навярно са ви до болка познати, вероятно всяка вечер, докато разглеждате телевизионните канали, се натъквате поне на няколко такива.
И докато идеята за извънземен живот плаши някои от нас до болка и кара всяко косъмче от тялото ни да се изправи под прав ъгъл, 
то идеята, че вероятно сме сами в цялата непрекъснато разрастваща се вселена може би е по-страховитият вариант. 

Парадокс на Ферми

Парадокс на Ферми - противоречието между голямата вероятност за съществуване на извънземни цивилизации в необятната вселена и липсата на доказателства за контакт с подобни цивилизации.







Теория за Големия филтър: 
Когато Енрико Ферми (създател на първия в света ядрен реактор и първата верижна реакция) задава въпроса „Къде са извънземните", в продължение на години той получава различни разработени теории и докато повечето от тях са безумни, теорията за големия филтър до ден днешен кръжи в пространството като най-вероятна. 
Основоположник на теорията за големия филтър е Робин Хенсън, а според нея има обструкция, която пречи на интелигентите животи да продължат да съществуват, да се развиват, създавайки колонии на други планети и ги води до (себе)унищожение. Ако приемем, че големият филтър съществува и важи из дебрите на цялата вселена, Земята неизменно също ще се сблъска с него. Предвид техническия ни напредък не е невъзможно да заключим, че самоунищожението ни не е никак невъзможно.
Естествено, както повечето хипотези, тази за Големия филтър би могла да бъде разгледана от няколко гледни точки:

Ако сме преминали през Големия филтър:

Е, при това положение бихме могли съвсем спокойно да въздъхнем и да се успокоим. Това би обяснило липсата на интелигентни цивилизации, с които да сме установили връзка. 
Бидейки единствени, уникални създания, достигнали до подобен технически напредък сам-самички.


Ако НЕ сме преминали през Големия филтър:


Според някои фаталисти Големият филтър тепърва ни предстои. Това би значело, че извънземните форми на живот достигат до етапа, на който сме ние, но нещо се явява пречка да продължат своят живот и развитие. 
Възможни причини за това биха могли да бъдат голям природен катаклизъм, поради липса на сведения засега това е само спекула. 
Има и друг вариант - достигайки до определено технологично развитие, разумните (или не чак толкова) общества сами да предизвикват своето унищожение.
Ето защо философът от университета в Оксфорд, Ник Бостръм, казва: „Никоя новина не е добра. Откриването на дори прост живот на Марс би било ужасно, тъй като би отхвърлило вероятността да сме преминали през Големия филтър." Бостръм смята, че що се отнася до парадокса на Ферми, то мълчанието на вселената към нас и липсата на комуникация с интелигентни цивилизации е златна и безценна за нас.

Дали в теорията за Големия филтър има известна логична почва или не, то едно е ясно - засега доказано не сме установили контакт с друга разумна цивилизация. Може би пък за добро. А може би вселената е тиха, защото се крие от нещо... Големия филтър.