Историята на Сачийн Малкото перо, Марлон Брандо и гражданската доблест

Извиненията са поднесени писмено на индианската актриса и активистка за правата на коренното американско население Сачийн „Малото перо” (Sacheen Littlefeather) – посланикът на Марлон Брандо на церемонията по връчване на „Оскарите” през 1973 г. Макар с почти 50-годишна давност, извинението, оповестено от Академията в понеделник, разгоря страстна дискусия за моралните ценности сред филмовия елит, припомняйки повода за покаянието. 

През 1973 г. Марлон Брандо, отличен с мечтания от всичики актьори „Оскар” за главната мъжка роля в култовия филм „Кръстникът”, отказва да получи статуетката заради начина, по който американската филмова индустрия представя коренното индианско население и като протест срещу продължителната обсада на голяма група протестиращи за правата си индианци в град Уундед Ний, Южна Дакота.

Брандо дори не се явява лично на церемонията по награждаването, а когато обявяват името му като победител, на сцената се качва неговият пратеник Сачийн „Малкото перо”, за да прочете реч от негово име. И тя започва: „Тази вечер представлявам Марлон Брандо. За съжаление той не може да приеме тази щедра награда и причината за това е отношението на филмовата индустрия към американските индианци днес“.

Но едва казала тези думи, елитната публика, „възмутена” от прекъсването на бляскавата церемония, започва да освирква Сачийн. От залата се сипят обиди и подигравки, зад кулисите „кипят” от възмущение... 

Това е само началото на историята на Сачийн „Малкото перо” от индианското племе Апахи. Цялата кариера на младата актриса и модел минава под знака на дискриминация, трудности и атаки, заплахи за сваляне от сцена, ефир и екран - и всичко, заради нейния етнически произход и кратката ѝ, но знакова и незабравима поява на сцената на „Оскарите” през 1973 г.

„Злоупотребата, която претърпяхте заради това изявление, беше неоснователна и неоправдана. Прекалено дълго смелостта, която демонстрирахте, беше непризната. Затова поднасяме както нашите най-дълбоки извинения, така и нашето искрено възхищение“, се казва в извинителното писмо, с което Академията признава, че „емоционалното бреме и цената”, която Сачийн е платила за всички трудности в кариерата си „в нашата индустрия”, е „непоправима” .

Сачийн, сега на 75 години, е поканена да говори в Лос Анджелис на 17 септември, във Филмовия  музей, открит миналата година. Още тогава институцията обяви, че ще разказва за всичко в американското кино, включително расизма – една „много специална програма за разговор, размисъл, изцеление и отдаване на почит“.

„Колкото до извинението на Академията към мен, ние, индианците, сме много търпеливи хора – минали са само 50 години!“, казва пред The Hollywood Reporter Сачийн с присъщия ѝ хумор, признавайки, че това е едно от оръжията ѝ да оцелее. 

„Дълбоко окуражаващо е да видя колко много се промени филмовата индустрия от времето, когато не приех наградата на Академията. На подиума преди 50 години бях сама. Сега се гордея се с всеки един човек, който ще се появи на тази сцена“, казва някогашната посланичка на незабравимия Марлон Брандо. 

На фона на меко казано недостойните истории, с които Холивуд допълва „славата” си напоследък, Брандо остава символ на голям актьор и голяма личност с честна гражданска позиция и доблест. Това показва и изборът му на Сачийн "Малкото перо".