Ако планирате да следвате в Швейцария, не се доверявайте само на рекламите

Първо, таксите. В проучвания сегмент  средната семестриална такса е над €10 900 и плюс административните и регистрацинните такси, за тригодишния бакалавърски курс студентите - или родителите им - плащат средно € 67 000. 

Освен това, за да получат виза, чуждестранните студенти се нуждаят от документ, че са приети или записани и за да го получат, трябва да платят депозит от около € 7200 - без гаранция, че ще получат виза, каквито случаи напр. в Африка има. 

Второ, нито един от тези 13 частни университета не са акредитирани от Швейцарския съвет за акредитация, т.е., дипломите им не се признават в Швейцария, макар че други страни ги приемат за легитимни. Повечето от проучваните частни университети не споделят броя на студентите си, но обучават доста над 1000 души и немалко от тях установяват нелегитимността на бъдещата си диплома едва след като започнат следването си. 

Швейцария е уникална в своя практически подход към частното висше образование, което според Женевската кантонална образователна администрация, „попада в сферата на частното право и не е отговорност на държавата, а се извършва в съответствие с принципа за икономическата свобода, залегнал в чл. 27 от швейцарската конституция”. 

Но нашумели случаи в практиката на частните университети наложиха мнението, че тази свобода, заедно с липсата на контрол и регулации, са привлекли инвеститори, които гледат на образованието като на изключително доходоносен пазар. 

Така че, в сектора предстои затягане. Законът за висшето образование в Швейцария запазва наименованието „университет“ за висши учебни заведения, които са акредитирани от Швейцарския съвет за акредитация. Въпреки това, неподлежейки на контрол от държавата, множество частни образователни институции си присвояват званието. Затова в срок до 1 януари 2023 г. обществените и частни висши учебни заведения трябва да изяснят статута си. 

Тези, които не са акредитирани до тази дата, „няма да могат да продължат дейността си, като узурпират титлата „университет“, обяснява Жан-Марк Рап, президент на Швейцарския съвет за акредитация, и съветва бъдещите студенти: „Проверката в списъка с акредитирани институции в Швейцария е гаранция номер едно, че учите в сериозна институция“.

Повечето частни университети, анкетирани от RTS, все още не са предприели стъпки, за да направят статута си официален на национално ниво. Тази липса на легитимност обаче не им пречи активно да привличат бъдещи студенти и да пълнят сайтовете си. със снимков материал, който не е техен приоритет, включително снимки на международните институции в Женева – защото случайно или не, частните висши учебни заведения избират за кампусите си именно десния бряг на Женевското езеро, в съседство до централите на множество международни организации като ООН, Световната търговска организация и др. 

Някои университети дори твърдят, че курсовете им могат да осигурят стажове в тези организации, прицелвайки се основно в чуждестранните студенти. Затова има много призиви Швейцария да затегне режима на свободното записване в частните висши образователни институции. 

Но както Женевският отдел за обществено образование обяснява, това е „област, управлявана от свободното предприемачество, свободния пазар и свободния избор на образование, така че е много трудно да се предвиди политически приемлива държавна намеса”.

Така че, ако планирате да следвате в Швейцария, помислете пак – и се информирайте от надеждни държавни източници.