Медиците бият тревога за изменението на климата, но вглеждат ли се в своята дейност?

Медиците бият тревога за изменението на климата, но вглеждат ли се в своята дейност? Снимка: news.yale.edu

Ако световното здравеопазване беше държава, щеше да се нареди на пето място сред най-големите замърсители на атмосферата, с 4.4% от глобалното количество отделяни парникови газове.

Тези емисии имат решаващо място в глобалното затопляне и причиняват много вреди на хората, което противоречи на мисията на здравните специалисти - да удължат продължителността на живота в добро здраве, посочва Еuronews Green.

Анализ на вредните емисии от дейността на Националната здравна служба в Обединеното кралство показва, че почти 45% от въглеродния ѝ отпечатък идва от оборудването и процедурите с него. Около 5% от емисиите пък носят инхалаторите за астма, които съдържат мощни парникови газове.

Изследване на университетите в Мелбърн и Сидни, Австралия, разкрива, че ядрено-магнитният резонанс (NMR) и компютърната томография (CT) са сред процедурите с най-високи парникови емисии, за разлика от рентгена и ултразвука, които са в пъти по-ниско емисионни. 

Експертите смятат, че здравеопазването може да намали своя въглероден отпечатък, без да компрометира безопасността на пациентите или качеството на здравните грижи. Това може да се постигне чрез преминаване от високовъглеродни към нисковъглеродни алтернативи и чрез избягване на ненужни тестове и изследвания. 

Проучванията доказват, че при някои оплаквания (болки в гърба, белодробни съсиреци и др.) NMR и CT са били излишни в 34% до 62% от случаите. Същото се отнася и за кръвните изследвания (12% до 44% излишни), макар че техният въглероден отпечатък е далеч по-малък, но пък броят им е милиони за ден. 

Експертите са наясно, че намаляването на парниковите емисии от здравеопазването  ще изисква промени както в здравната администрация и медицинското образование, така и в подхода и лечението на пациентите, но посочват, че има какво да се предприеме, без да се понижи качеството на здравните грижи. 

Така например анестезиолозите могат да използват анестетични газове с многократно по-нисък въглероден отпечатък. В повечето случаи астматиците могат без риск да преминат на инхалатори със сух прах, както показва опитът при 90% от пациентите в скандинавските страни. 

Намаляването на парниковите емисиите е важна посока за здравната индустрия, за да може здравеопазването не само да лекува здравните последици от глобалното затопляне, но и да не участва в причиняването им. 

Още по темата във

facebook

Сподели тази статия в: