Странната история на замъка Нойшванщайн

1. Построяването му отнема седем пъти повече време от предвиденото.
Баварският крал Лудвиг II започва строежа през 1869 г., като смята, че са нужни само 3 години до пълното му завършване. Но поради амбициозния дизайн и труднодостъпната строителна площадка в планината финализирането му отнема значително повече време. Кралят определя практически непостижими срокове, които предполагат, че строителите трябва да работят ден и нощ, за да го завършат навреме. Тогавашният баварски владетел трябвало да живее в сградата на портата, докато дворецът не оживее. Най-накрая се премества през 1884 г., 12 години по-късно от планираното, въпреки че строителните работи все още не са приключени.

2. Замъкът е построен, за да компенсира загубата на суверенна власт.

 

Крал Лудвиг II решава да построи своя приказен дворец, защото след само две години управление той губи своята суверенна власт над Пруската империя. Бавария е принудена да приеме „отбранителен и настъпателен" съюз, който премахва контрола на краля над армията в случай на война. Лудвиг II търси други начини за утвърждаване на своята позиция чрез изграждането на замъци и дворци, в които той наистина се чувства като крал, въпреки факта, че през XIX век замъците не притежават стратегическо предимство. Голяма част от причините за изграждането на замъка са чисто естетически.П рез 1867 г. Лудвиг II посещава замъка Вартбург в Централна Германия и е особено впечатлен от певческата зала, черпейки вдъхновение от нея за новия замък.

3. Лудвиг II не успява да доживее завършването на замъка.
Въпреки че се премества в замъка през 1884 г., кралят така и не успява да го види напълно завършен поради различните закъснения и трудности, които отклоняват строежа от планирания график. Квадратната кула остава незавършена до 1892 г. Преди смъртта си през 1886 г. кралят натрупва значителни дългове. За да ги изплатят, властите отварят замъка за обществеността като музей само 7 седмици след смъртта на владетеля.

4. Замъкът на Дисни е по модел на Нойшванщайн.

 

Уолт Дисни е толкова запленен от приказната архитектура, че я използва като основа за създаването на замъка на Пепеляшка в анимационния филм от 1950 г. Нойшванщайн също присъства и в логото на Дисни, показвано преди всеки филм.

5. Декорацията е силно повлияна от оперите на Вагнер.
Много от картините в замъка са вдъхновени от оперите на Ричард Вагнер. Сюжетите, изобразяващи любовта, чувството за вина, покаянието и спасението, са основни теми в стенописите на замъка. Крал Лудвиг II е близък личен приятел на Вагнер и негов благодетел, като дори посвещава Нойшванщайн на композитора.

6. Мястото разполага със сензационни за времето си технологии и удобства. 
Въпреки характерната за средните векове архитектура, Лудвиг II го оборудва с всички най-нови технологии за онова време. Навсякъде има течаща вода, включително топла и студена в кухнята, електрическа система за известяване при нужда от прислугата, телефони, централно отопление с горещ въздух и асансьор. Нещо повече - всичко това е във време, когато подобна технология е практически нечувана. Замъкът разполага също с парни кранове, тъй като строителната площадка е доста труднодостъпна.

7. Сградата се ремонтира постоянно, за да се предотврати срутването й.
Нойшванщайн се нуждае от непрекъсната поддръжка, за да остане в съхранения досега облик. Варовиковите фасади са повредени от суровия планински климат и трябва да бъдат реновирани по секции. Движението в основата също трябва да се следи непрекъснато и отвесните скали на хълма биват многократно подсилвани, за да се предотврати срутването на масивната конструкция.