90-годишна туристка всяка сутрин изминава 6 км до планинската местност "Райски кът"

Местните свойски я наричат Пенка Вестникарката и няма вършеченин от по-старото поколение, който да не я познава, защото тя дълги години продаваше вестници и списания в павилиона на РЕП на входа на Слънчевата градина в центъра на Вършец и всеки е минавал оттам.

В зноен летен пек и в люта зима, в дъжд и поледица, неизменно отваряше сутрин още с изгрева на слънцето скромното павилионче с размери 2 на 2 метра, в което премина цялата й трудова кариера, и сръчно започваше да реди на тезгяха отвън периодичните издания. Винаги любезна, продаваше вестниците с усмивка и търпение, въпреки дългите опашки от местни и почиващи. С всеки вестник, подаден през гишето, сякаш струеше и частица светлина. Понякога водеше „на работа“ с нея и малките си деца, когато нямаше на кой да ги остави.

Пенка Евтимова е родена на 20 юли 1932 година в Благоевградско, в семейство с осем деца, затова се научава отрано на труд и на ред. Денят, когато се родила, бил много горещ и слънчев, разказвали й родителите й. Взела топлината на юлското слънце, гордия дух и красотата на родния Пирин и Кресненското дефиле с тихите води на Струма, тя е извор на сила, трудолюбие, дързост, борбеност, бодър дух и целеустременост.

Като малка обича много да чете, попива бързо знанията, завършва Девическата гимназия в Благоевград. Сърцето и любовта й я довеждат през 1950 г. във Вършец, при съпруга й Иван, който по това време е бил граничар в нейния край. Първите години след омъжването си води курсове по руски език, а в последствие работи на павилион на РЕП за продажба на вестници и списания, чак до пенсионирането си.

Ражда две деца – през 1955 г. дъщеря, а след пет години и син. Когато синът й е едва тримесечно бебе, внезапно я настига най-злокобната вест – за смъртта на най-любимия й човек, съпруг и баща на децата й – Иван.

Животът й се прекършва и се променя коренно. Настъпва мрак, безвремие, мъка обзема сърцето й. Решава заради децата си да се вземе в ръце и да се пребори със страха от бъдещето и с трудностите, които я връхлитат отвсякъде. Помагат й силният дух и куражът. Такава е тя и до ден днешен – мъдра, със силен дух, целеустремена, смело крачи напред към старостта.

         Павилионът на РЕП, в който преминава цялата трудова биография на Пенка

Отглежда децата си с големи лишения и трудности, в недоимък и с мъки, но успява да ги възпита, да ги изучи и да ги научи на трудолюбие, честност, дисциплина, любов към знанията и любов към хората. Затова днес най-голямата награда за нея е гордостта й като майка, баба и прабаба от успехите на двете й деца, трите внуци и петте правнуци. Дъщерята е лекар със специалност „Вътрешни болести“, синът е юрист по образование и работи като нотариус, а един от правнуците е доцент в катедрата по биология към Софийския университет.

Пенка Евтимова е своеобразен „рекордьор“. През 2013 година, когато е на 81 години, тя става най-възрастният член на пенсионерски клуб в областта, който се записва на едномесечен курс по компютърни умения. Тогава за пръв път сяда пред монитор, научава се да движи компютърната мишка, да сърфира из интернет, като търси полезна информация, рецепти за готварство и градинарство, за пръв път си прави собствен имейл.

Тя е и доайен на запалените туристи – най-възрастната жена, която ежедневно се изкачва до местността „Райски водопад“ над "Иванчова поляна", разположена на 518 м надморска височина. До там и обратно изминава пеша 6 км, половината от които са по горска пътека. От 10 години не е пропуснала нито една сутрин – и в пек, и в дъжд, и в люта зима и в сняг, ходи с чадър, дори и да вали като из ведро. Питам я, през зимата, когато е натрупал дебел сняг и горските пътеки не са разчистени и изринати, пак ли ходи на поход, а тя ми отговаря: „Правим си сами пъртина, ходя заедно с още една жена туристка. Тя напред върви и отъпква няколко стъпки в снега, аз стъпвам в нейните стъпки… После се сменяме. Нося си и една дървена тояжка през зимата – хем си проправям път с нея, хем се подпирам в поледицата, хем и от бездомни кучета се пазя. Но те и кучетата към Иванчова поляна, които ги разхождат сутрин стопаните им, вече отдавна ме познават всичките“.

Имала е и такива случаи – да тръгне болна или с високо кръвно налягане сутрин към "Райския водопад". „Потеглям натам с горна граница 170, като се върна, кръвното ми вече е спаднало на 130, а на мен на душата ми е леко и приятно, не усещам умора“, споделя Пенка.

Фактът, че 90-годишна жена изминава всеки ден пеша по няколко километра в планинска и горска местност и че е най-възрастният турист в областта, се разчува из околността и из страната, защото по време на походите си среща почиващи, а тя е сладкодумна и общителна. Веднъж, на връщане от разходката я среща непознат мъж – почиващ в курорта Вършец, който я пита познава ли за Пенка – най-възрастната редовна туристка до местността "Райски воодпад" и по кое време може да я срещне, за да я види и се запознае с нея. На което Пенка се усмихва и закачливо отговаря: „Ами тя е пред Вас, можете да се запознаете с нея“.

И дори след няколкокилометровата разходка сутрин, пак не спира да се движи. Ходи всеки ден и до старата си къщичка, намираща се на километър разстояние от апартамента й, като се грижи за цветята, зеленчуците и плодните дръвчета, които сама сади и отглежда в двора.

Винаги е готова да помогне на човек, да даде ценен съвет. Не крие и секрета за дълголетието си. Казва, че това, което я поддържа жизнена и в добро здраве до 90 години, са движението, трудолюбието и умението да се повесели. Обича много да слуша пирински песни и като си пусне вкъщи по телевизора музикален канал, пее на глас заедно с певците, защото „македонската й кръв“ се разиграва, като чуе песни от родния пирински край.

Не спазва диети, не е вегетарианка, яде всичко, но от една година не консумира нищо сладко, никакви продукти, съдържащи бяла рафинирана захар. Казва, че така се чувства по-добре, по-здрава.

Пенка отпразнува навършването на патриаршеската 90-годишна възраст преди няколко дни в тесен кръг с най-близките, а след това и с приятелите си от пенсионерски клуб „Чинари“, в който членува.

За рождения й ден я поздрави и общинското ръководство, в лицето на кмета на община Вършец инж. Иван Лазаров. В знак на почит и уважение той й поднесе поздравителен адрес, телевизор, торта и огромен букет с цветя.