Хуманитарното образование се превръща в приоритет на елитите

Огледало на тенденцията е британското висше образование. Миналата седмица университетът Roehampton в югозападен Лондон потвърди, че ще уволни половината от академичния си състав, т.е., около 65 преподаватели, тъй като вероятно ще закрие 19 учебни курса, вкл. „Класика” и „Антропология”, за да наблегне на обучение, „фокусирано върху кариерата“, пише The Guardian. Изданието припомня, че от програмата на Aston University, Бирмингам, отпаднаха историята и езиците, а в Шефийлдския Hallam University вече не се изучава английска литература. 

Тези съкращения бележат дълбока трансформация в ролята на университетите, насочена в три тенденции: налагане на пазарен принцип във висшето образование, превръщане на студентите в потребители, а на знанието - в добре конвертируемо средство за кариера. 

Така че философията, историята и литературата все повече се очертават като сфера на богатите и привилегированите, които просто не се вълнуват от финансовата си реализация на трудовия пазар. Изключение правят страстно увлечените в тези науки, които може би се надяват да избегнат очакващия ги скромен бит, но това се случва с единици, при това много рядко.

Тенденцията не е нова. Доклад на Университета Browne от 2010 г. налага позицията, че смисълът на висшето образование е „да помага за икономическия растеж“ и да осигури на студентите „работни позиции с по-високи заплати“.

Такова виждане за образованието често се представя като добра перспектива за увеличаване на студентите от среди с по-ниско заплащане, т.е., работническото съсловие, но всъщност им казва да учат това, което най-добре подхожда на мястото им в обществената стълбица. 

Връзката между работническата армия и образованието се е променила и в друг аспект. Доклад от миналата седмица на мозъчния тръст IPPR разкри доста еднородния образователен ценз сред британските депутати – 88% от тях са завършили университет, докато висше образование имат само 34% от британските граждани. 

За периода 1987 - 1992 г. 28% от лейбъристите в парламента са работили производствена, физическа или неквалифицирана работа, преди да станат депутати. До 2010 г. тази група спада на 10% и малко се повишава през 2019 г., достигайки 13%. Докато при консерваторите – и това не е изненада - цифрата винаги е била под 5%, сривайки се едва до 1% през 2019 г.

Така образованието вече (или отново) е маркер за социални различия. Западните общества стават все по-технократични, създавайки „нова класа експерти, за които образованието е предпоставка за влизане в елита“, по думите на политолога Дейвид Рънсиман. 

Едно остава непроменено – при това в глобален план: от образование се нуждаят най-вече тези, които вършат най-необходимата работа, но получават най-малко, включително образование. И това е толкова вярно днес, колкото преди 100 години, заключава анализът на The Guardian.